fbpx

ГЕРГЬОВДЕН Е!

Written by on 06/05/2024

ГЕРГЬОВДЕН Е!

Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е свързан със събуждането на природата, с аромата на цветята, тревите и билките. Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

Гергьовден е тачен в традициите и на християни, и на мюсюлмани по нашите земи. Вековните контакти между християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се почита и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е свързан с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).

Вечерта срещу Гергьовден започва приготвянето на обредните хлябове. Замесването става в чисти нощви с мълчана вода. Момата или жената, която меси, е празнично пременена и накичена със зелена китка. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза –  „за да се раждат женски агънца“, като най-отгоре оставят китка. Символиката в украсата по гергьовденските хлябове показва, че те са посветени на основните поминъци на българина – земеделието и животновъдството.

На Гергьовден задължително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се нарича „гергьовско агне“. 

Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В повечето случаи се предпочита цветът на козината му да е бял и много рядко се коли черно агне. Животното не трябва да има никакви физически дефекти – да не е куцо, сляпо или без уши.

Преди да го заколят, задължително носят агнето в църковния двор, където свещеникът прочита специална молитва. Ако няма такава възможност, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която захранват животното преди заколването.

Обредното даване на вода и на храна е задължително, защото се вярва, че ако агнето „отиде гладно на онзи свят“, стадото няма да има приплод.

Повсеместно се спазва традицията с кръвта от гергьовския курбан да се очертава кръстен знак върху челата на децата, за да са здрави. За предпазване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.

На този ден около празничната трапеза се събират всички близки роднини, а на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито и обреден хляб. Централно място на празничната гергьовска трапеза има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се слага пресен чесън – в някои райони той се къса и яде за първи път точно на Гергьовден. На трапезата е и първото издоено мляко, независимо от начина, по който се предлага за консумиране. В някои райони с него например приготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.

На Гергьовден слагането на трапеза на открито е старинен обичай, познат от древността. Трапезата е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, свързано с името на Св. Георги. Жените нареждат опечените агнета, обредните хлябове, прясно сирене, баница, зелен чесън.

По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които продължават до късна вечер.

Редом с традициите и обичаите, които се спазват на днешния празник, казваме честит имен ден на редица звезди от българския фолклор – Гуна Иванова, Галина Димитрова, Галя Асенова, Георги Гоцев и Георги Гьолски.

Да са здрави, обичани, благословени и да не спират да покоряват нови музикални върхове!

От целия екип на Фен Фолк ТВ!


BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track

Title

Artist