01 октомври – Покров на Пресвета Богородица
Written by admin on 01/10/2026
01 октомври – Покров на Пресвета Богородица
Светата Православна църква е определила днешния ден, за да си спомним за покровителството, застъпничеството и закрилата на Божията майка върху всички, които с искрена молба се обръщат към нея за помощ. Затова и днешният празник се нарича Покров на Пресвета Богородица.
При царуването на византийския император Лъв Мъдрий, по време на всенощно бдение във Влахернския храм, посветен на пресв. Богородица, Божията Майка се явила в небесна слава, обкръжена от множество ангели върху облаци, молеща се и държаща в прострените си ръце покров, символ на небесна закрила.
От едната й страна стоял св. Йоан Предтеча, от другата – св. Йоан Богослов. В храма по това време на молитва се намирали императорът и императрицата, както и множество богомолен народ. Между богомолците бил и св. Андрей, Христа ради юродивий, заедно със своя ученик Епифаний. Преизпълнен с духовна радост, св. Андрей се обърнал към ученика си и го попитал дали той вижда това чудо на явяването на пресветата Богомайка. „Виждам отче“ – отвърнал Епифаний, – „… и се ужасявам!“ Когато за чудото узнали и останалите богомолци, намиращи се в храма, те били обзети от радостен трепет. С умилени сърца започнали да благодарят на Бога и да прославят Всемирната застъпница, а благочестивият император Лъв и св. патриарх Тарасий, установили това чудно събитие да бъде празнувано ежегодно.
Първото, на което следва да спрем вниманието си в това чудно събитие, е самото явление на Божията Майка, заедно с ангелските ликове и светиите.
Вярваме, че светиите, вземат участие в живота на хората, че те от небето се грижат за нашето спасение и използват своето могъщество и близост до благодатния Божи престол, за да помагат на нас, изгубените в житейските бури.
Вярваме още, че и небесните сили присъстват заедно с нас в храма. И как иначе, като в храма Божий винаги присъства техният небесен Цар и Господ. Ние не ги виждаме, защото сиянието на небесната слава е непоносимо за нашето човешко око, но те ни виждат, виждат и нашите мисли и желания. Ще дойде време, и ние ще ги видим, ще встъпим, ако сме достойни за това, в техния благословен сомн, а дотогава с истинска вяра да вярваме в тяхното невидимо присъствие и с тази вяра да посещаваме по-често Божия храм.
