fbpx
  • Без категория

Трифон Зарезан

Написано от от 14/02/2015

Трифон Зарезан

И до ден днешен българите почитат традиционния празник на лозарите и виното – Трифон Зарезан. Той се отбелязва на 1 февруари по стар стил, но мнозина с радост го празнуват и на 14 февруари, според съвременния календар.

Лозарството и винопроизводството се развиват по българските земи още от времето на древните траки. Пировете с вино на тракийските владетели Ситалк и Севт впечатлили древногръцки автори като Аристофан, Ксенофонт и Демостен. “Земя на хубавото вино” наричали в древността Тракия.

Тракийският бог на плодородието и виното Сабазий, по-известен като Дионис, е предшественик на християнския покровител на лозарите Св. Трифон. Затова в представите за Св. Трифон изследователите разпознават отгласа от древен мит. Той разказва, че тракийският цар Ликург веднъж изгонил веселата свита на Дионис. Но богът на виното си отмъстил като го подтикнал, в пристъп на безумие, да убие сина си, мислейки че зарязва лоза. Не толкова драматично, но сходно предание се разказва за християнския светец Трифон. Той бил наказан да отреже с лозарския косер собствения си нос, защото се подиграл на Света Богородица. Затова има народно прозвище за светеца – Трифон Чипия. Но независимо от това предание, Св. Трифон си остава на голяма почит. Вярва се, че с негова помощ и благословия лозята стават плодородни. Ето защо лозарите ритуално го търсят и призовават да дойде в техните лозя, когато се съберат на празника на Св. Трифон. Тогава те изричат заклинания да се роди толкова много грозде, че да отрупа и скрие от погледите светеца.

Още в ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб, който често украсява пластично. От тестото тя моделира лозници с натежали от плод гроздове. Приготвя пълнена с ориз или булгур кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. Изпратени тържествено, мъжете се отправят към лозята. Щом всеки стопанин пристигне в своето лозе, той се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъднивечерската трапеза. Едва след това започва зарязването на лозите.

Колкото и да призовават закрилата на светеца, обаче лозарите си знаят, че “лозето не ще молитва, а мотика”. Така че още докато празнуват, селските мъже вече се залавят за работа. Всички притежатели на лозя се обличат празнично на Трифоновден и отиват сред своите лозови “владения”. И без да се маят, се залавят да отрежат по няколко лозови пръчки. Така започват символично пролетната резитба на лозята. Затова наричат празника Трифон Зарезан.

В повечето случаи селяните избират най-посветения в тайните на лозарството или притежателя на най-големи и най-хубави лозя. За избрания цар се прави корона от отрязаните лозови пръчки. В някои села всички мъже се закичват с големи лозови венци. А другаде лозарите донасят цели снопове от отрязани лозови клонки и ги раздават на жителите на селото. Има обичай тези първи отрязани лозови пръчки и венци да се запазват в дома. Някъде окичват с тях домашната икона. Другаде ги пазят и ги ползват за лек в народната медицина.

След това ритуално начало на лозарската работа, вече може да започне по-веселата част от празника. Всеки от мъжете е донесъл бъклица с вино сред лозята. Но най-напред с вино се поливат зарязаните лозови корени. След това вече мъжете могат и сами да се порадват на виното. Колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон, според народното поверие. Така че през целия ден лозарите щедро се черпят с вино.

Започнал рано сутринта сред лозята, празникът се пренася после и в селото. Шествие на лозарите обхожда всички къщи. Навсякъде домакините излизат да ги посрещнат, да ги почерпят с вино и да получат благословия от царя на лозята. Когато завършат своята обиколка, лозарите се събират на празнична трапеза в дома на новия цар. В някои села обичаят е дори всеки от лозарите да приготвя празнична трапеза и да кани в своя дом останалите. И така празникът продължава чак до вечерта. Всички участват в това веселие, вдъхновено от виното. Макар да е посветен на лозята, празникът Трифон Зарезан всъщност открива и новия сезон за всички земеделски дейности. А прибирането на гроздето ще отбележи завършека на земеделската работа чак наесен.

Във връзка с обредното зарязване на лозите е възникнала и практиката на Трифоновден да се заплашват плодните дървета, които не раждат. В ранно утро на празника, още преди да е изгряло слънцето, двама души отиват при дървото. Единият – обикновено стопанинът, замахва с брадвата и заплашва с думи фиданката, че ще я отсече. Другият го възпира да стори това, като го убеждава, че през тази година дръвчето ще даде плод.



Parse error: syntax error, unexpected ''cookies'' (T_CONSTANT_ENCAPSED_STRING), expecting ')' in /home/aratopshow/test.fenfolktv.bg/wp-content/themes/onair2/comments.php on line 99