fbpx

Стоян Петков: Подхождам с внимание към музикалните си проекти

Written by on 27/01/2020

Откога датират първите ти музикални опити? – Те са от периода в гимназията, а у нас винаги се е слушала предимно народна музика. Моята леля е голям меломан, от нея имам колекция от грамофонни плочи със записите на Магда Пушкарова, Недялка Керанова, Борис Машалов, Мита Стойчева и много други легенди на фолклора. Леля ми и до ден-днешен си пази радиограмофона от едно време, който е като цял шкаф, и все още работи. За съжаление, многобройните касетки с фолклор не можах да съхраня, просто времената се промениха, техниката също. Имах голям архив с безценни записи на живо от сватби, а изпълненията бяха на най-добрите оркестри и певци. Такива касети в онези години се презаписваха апокрифно и днес макар и много рядко в интернет могат да се открият тези записи от 90-те години. Слушал съм много изпълнения на сватбарските оркестри „Козарите”, „Южни ритми” и разбира се, „Канарите”. Всичко това формира и влечението ми към народната музика.

Кои бяха любимите ти народни изпълнители тогава? – От дете много се впечатлявах от изпълненията на Тодор Кожухаров и от това как се обличат в оркестъра и как се представят. Имал съм възможност да ги слушам на живо много пъти, както и на записи. Сред любимците ми бяха и други емблематични изпълнители от нашия край като Елена Граматикова, светла й памет. Наскоро установих, че един от площадите в родния ми Ямбол носи нейното име и дори е поставена паметна плоча, на която хората могат да поднесат своите цветя в знак на почит и уважение към тази изключителна жена. Участвал съм в един от конкурсите „С песните на Елена Граматикова” и тогава спечелих второ място. Няма как да не спомена и една от най-известните ямболки – Славка Калчева, която ми е давала много съвети и все ме подтикваше да продължавам в сферата на фолклора, съветваше ме да не залитам по други стилове. Слушал съм много от по-старите й записи с оркестър „Козарите”, където звучи нейният прекрасен, богато орнаментиран тракийски глас. Другата певица, която и до ден-днешен споменавам, е майката на народната песен Вълкана Стоянова. Първата ми единствена среща с нея бе 18 юни 2001 г., тогава се явих на фестивала „Мараш пее”. Каза ми много окуражителни думи тогава – „Давай, продължавай и вярвай в себе си”. Толкова истина има в тези думи, защото, ако сам не вярваш в себе си, няма как да ти повярват и другите. През 2005 г. пък се запознах с народния певец Красимир Станев, говорихме си за тракийската музика, разказваше ми всевъзможни истории от неговия музикален живот, колко са си помагали с Динка Русева и колко много участия са имали заедно по сватби и събори.

Имало е истинско приятелство и приемственост между изпълнители тогава – неща, които са голяма рядкост днес. – Защо е така според теб? – Прекалено голям комерс ни заобикаля; битовизмите и ситуацията, в която живеем ни принуждават да се държим агресивно и да сме увълчени. Като че ли трябва да сме по-обрани и не толкова агресивни към всичко, с което започваме да се занимаваме. С екипа на Фен Фолк ТВ обикаляме по фестивали и събори из страната и какво наблюдавам – малки деца, красиви, облечени с хубави автентични носии, усмихнати и талантливи, пеят прекрасно. Но пък имат едни амбициозни и агресивни родители, които им внушават, че щом са дошли на конкурс, трябва обезателно да вземат първа награда. Това напряга самото дете и го кара да се чувства виновно, ако не се справи и не е първенец. Мен не са ме учили по този начин. Моята учителка Ирина Желева, жива и здрава да е, тя все още преподава, когато ме водеше навремето по фестивали, винаги ми казваше – „Отиваш, изпяваш си песните и толкова! Не отивай, за да вземеш награда, плакети или диплома. Ако си наистина добър, журито ще те оцени”.

Стоян Петков

Стоян Петков

През последните години ти се наложи не само като фолклорен изпълнител, но и като телевизионен водещ… – Когато завършвах магистратурата в Пловдив, изкарах стажа си в радио Пловдив. Там имах възможности да проявя своята компетентност под формата на различни предавания. В продължение на 2 години бях водещ на фолклорно предаване и събрах архив с информация за кариерата на най-различни фолклорни изпълнители. Имах достъп до фонда на радиото и можех да пускам в ефир всичко, записвано през годините. Имаше записани прекрасни концертни изпълнения на светилата на народната песен, които слушах в захлас.

Така се случи, че впоследствие започнах работа във Фен Фолк ТВ, но година и половина работих на друга позиция и не бях на екран. Дойде 25-ото юбилейно издание на „Пирин Фолк” в Сандански, когато целият екип на телевизията заминахме там, за да подготвим провеждането и излъчването на фестивала, заедно с всички съпътстващи прояви. Трябваше да се заснемат различни музикални филми за всеки един от изпълнителите, участващи във фестивалната програма. Дойдоха едни от найголемите звезди, които буквално се изповядаха пред мен и разказаха много неща от първите години досега – интересни случки от гримьорните и различни куриози. Бях много притеснен, че трябва да интервюирам толкова звезди за заснемането на тези филми, но за мен най-важното е да остане някакво послание към зрителя, когато се снима каквото и да било. От този момент започна и моята работа като водещ във Фен Фолк ТВ.

 С екипа на телевизията постоянно сте на снимки из страната, какво най-често привлича вниманието ви? – Обиколили сме цялата страна, снимаме по събори и фестивали от ранна пролет до късна есен. Не съм предполагал, че толкова много хора са се обърнали към българския фолклор и участието в тези фестивали ще е толкова масово. Преди 7-8 години като че ли това не беше така и фолклорът бе оставен на доста заден план. Докато сега можем да говорим за подем и това явление ме прави щастлив. Невероятно е да уловиш в кадър емоцията и тръпката, която тези хора носят, слизайки от сцената. Това са участници, които са от най-различни възрасти, и за много от тях това е първо появяване на телевизионен екран изобщо. Често, като се гледат след това в предаването „Фолклорна усмивка”, не могат да повярват, че това са те и изглеждат по този прекрасен начин. Показваме и много възрастни хора, които участват с огромно желание и се представят на ниво. Понякога хората в златна възраст даже са много по-активни от младото поколение и използват всяка възможност да се показват на фестивал или друго събитие.

Нека поговорим и за личните ти музикални проекти. – Всичко, което се случи с мен през последните 3 години в живота ми, нямаше да бъде факт без професионалната подкрепа на Ненчо и Виктор Касъмови. Повярваха в мен и ми дадоха възможност за развитие. В определен момент от работата ми в нашата телевизия реших, че е дошло времето да запиша няколко народни песни, защото пеенето е било винаги неизменна част от моя живот. В студентските си години съм пял и по кръчми, по морето също в много заведения. Сега подхождам с внимание към музикалните си проекти и подбирам какво и как да поднеса в ефир. Поставил съм си цел тази година да работя по-активно в посока на музикални проекти, но всичко ще бъде с мярка. Прекаляването с медийната поява не е добър знак.

Стоян Петков

Стоян Петков

Модерно или по-автентично звучене на фолклора предпочиташ? – Няма нищо лошо да има модерни версии на популярни народни песни. Така тийнейджърите могат да се заинтересуват и да влязат в интернет, за да потърсят оригинала и да чуят кои певци са я изпълнявали през годините. Но ние като изпълнители и творци можем да потърсим и автентичното, останало в съзнанието на възрастните хора, които все още са живи и здрави и могат да разкажат за песните от младостта си. Например какви песни са се пели, докато пребулват булката или бръснат младоженеца. Цялата подготовка за сватбата е съпроводена от песни и те са доста по различни от стандартните, които се пеят масово. Всеки може да запише от възрастни хора такава песен с телефона си и ако е достатъчно нотно грамотен, да седне след това и да я дешифрира. Когато се дипломирах в академията в Пловдив, задачата на дипломната ми работа бе да дешифрирам песните на село Черган, където е роден моят баща. Успях да се срещна с възрастни жени там и да дешифрирам голяма част от песните им. Нямаше ги записани нито на тетрадка, нито на друг носител, пеят се само от тях и съществуваха единствено в паметта им.

Автор: Александър Александров – Алекс за в-к „Минаха години“, 20.01.2020 г.


BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track

Title

Artist