Отбелязваме Успение Богородично!

Отбелязваме Успение Богородично!

Днес отбелязваме един от най-големите празници през годината – Успение на Пресвета Богородица. Денят е популярен като Голяма Богородица и е сред най-обичаните в България заради многото именици. Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.

Това е денят, в който Дева Мария завършва земния си път на 64-годишна възраст и отива при Сина си в небесата. Три дни по-рано Архангел Гавриил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното желание на Богородица е да види светите апостоли заедно и по чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос – в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата ѝ.

Според Църковното предание, земният живот на св. Богородица завършил по чуден начин. Със сияещо райско клонче архангел Гавриил ѝ възвестил предстоящата кончина, за която тя започнала да се готви усърдно. За да се сбогуват с Божията майка от всички краища на света на облаци били пренесени апостолите. Смъртта ѝ била като блажено заспиване. Погребали я в Гетсимания. Три дни по-късно пристигнал апостол Тома. За да сбогува и той, отворили гроба, но бил празен. 

„На този ден, въпреки че е посветен на кончината на света Богородица, празнуваме. Църквата чрез всички свои песнопения и молитви ни призовава да се радваме в успението на Майката Божия, защото тя преминава във вечността, за да продължи още по-усърдно да бъде наша помощница и застъпница на молитвите ни пред Божието лице“. 

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица (честването на Рождението на Дева Мария – на 8 септември).

След тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за помен на починалите близки. На този ден правят и родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал (вид покривка), кърпа и пари и търсят покровителството на Света Богородица в житейските си проблеми.

Вече остаряла и напусната от апостолите, които са тръгнали да разнасят по света словата на сина ѝ Исус Христос, Дева Мария е посетена от архангел Гавраил, който ѝ съобщава, че след 3 дни ще умре и след това ще заживее в небесата, удостоена с голяма власт над света и вечно щастие. Също така ѝ е обещано и после се сбъдва, че сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, ще слезе при хората за нейната душа. Тя остава доволна от това, но пожелава преди смъртта си да види и Светите апостоли заедно. По чуден начин (летящи върху облаци) почти всички се пренасят навреме пред вратите на дома ѝ в Йерусалим, а само прословутият със скептицизма си апостол Тома закъснява и се появява едва след погребението ѝ (положена е в една пещера край Гетсимания, в една и съща гробница с мъжа си Йосиф), поради това, че идва чак от Индия. В това има особен промисъл, тъй като апостолите смятат, че тялото на Божията майка продължава да стои в гроба ѝ, а благодарение на това научават, че не е така. Когато отместват закриващия входа на пещерата камък за да се поклони и Тома пред тленните ѝ останки, не ги намират – там е плащеницата, в която са били увити, но тях самите ги няма. Така апостолите разбират и се уверяват, че и тялото ѝ е вече на небето, т.е. тя е възкръснала (или може би реално не е умирала, а само се е възнесла при Бога). Скоро получават потвърждение за това и известна утеха за загубата ѝ и от самата нея. Ставайки веднъж от трапезата, където са похапнали дружно, те чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“