На 6-ти септември се навършват 138 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

На 6-ти септември се навършват 138 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

На 6 септември се навършват 138 години от едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Паметната акция в Пловдив е подготвена и осъществена от създадения през същата година Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Начело на комитета застава Захарий Стоянов. Създадените през 1878 г. комитети „Единство“ и гимнастическите дружества стават основата на движението от 1885 г.

През 1885 година Недялка Шилева взима участие в Съединението на Княжество България с Източна Румелия. По молба на Продан Тишков, по-известен като Чардафон, ушива революционното знаме, което е използвано при обявяването на Съединението.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, който дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри.

На 8 септември в Търново, младият тогава Александър I Батенберг издава манифест, с който узаконява Съединението. И още на следващия ден българският княз е посрещнат в Пловдив, под развято вече българско знаме.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до обявяването на Независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.