Христос Воскресе!

Христос Воскресе!

Велѝкден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос. Великден е централен празник в християнската вяра, отбелязващ възкръсването на Исус Христос на третия ден след разпятието. В българската народна традиция този празник има дълбоки корени, съчетавайки християнски вярвания с древни обичаи, свързани с пролетното обновление на природата.

Празникът се определя според лунния календар – първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Най-разпознаваемата великденска традиция е боядисването на яйца, което обикновено се извършва на Велики четвъртък или Велика събота. Първото яйце, традиционно е червено. С него най-възрастната жена в дома прави кръстен знак на челата на децата за здраве и благополучие. В миналото яйцата са се боядисвали с естествени, природни оцветители. Днес много семейства използват както традиционни методи, така и съвременни бои и техники за декорация.

Кулминацията на празника е нощната литургия, която започва малко преди полунощ в събота. В тъмната църква свещеникът излиза с трисвещник и обявява “Христос воскресе”, на което вярващите отговарят “Воистину воскресе”. Всички палят свещи от благодатния огън и обикалят храма три пъти в тържествено шествие.

Много хора отнасят запалените свещи до домовете си, вярвайки че носят благословия и закрила. Денят, в който според Библията Иисус Христос възкръсва, е последният от седмица, известна като Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията – на старобългарски думата „страст“ означава и „страдание“ и в случая обозначава преживяванията на Бога Син в течение на нея). Тя съвпада със седмицата, в която евреите честват празника Пасха/Песах (в памет на началото на т.нар. Изход – пътуването на предците им към и около страната Ханаан, след период на многовековна египетска власт над тях), откъдето идва и влиянието му върху хронологията и обредността на Великденските празници. Също традиция, заимствана от еврейската, е за начало на деня в хода на тези празници се приема вечерта на предишния, според светския календар.

Страстната седмица е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Предхожда се от Цветница (когато Исус Христос тържествено влиза в Йерусалим). Всеки ден от Страстната седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък, с изключение на Разпети петък – денят на смъртта на Месията. Завършва с Великден. У православните християни, денят след нея е обединен с неделята ѝ в продължаващо честване на Великден и е известен, като Светъл понеделник, както и изобщо цялата седмица, започваща с него е наричана Светла седмица. С нея започва период от 40-50 дни, известен като Великденски период.

В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос. То е на втория ден след когато Христос е разпънат на кръст и погребан (в една скална ниша). Празната гробница е видяна от жените-мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на своята сподвижница Мария Магдалена, която отначало решава, че някой е преместил трупа му и дори го взема за човека, който го е направил, а после – и на апостолите, т.е. на най-близките си ученици. Скоро се изяснява, че Исус не е умрял завинаги, а е претърпял адски мъки в полза на човечеството и след явяването си на тези хора ще се издигне жив до Отца. Именно с тази цел, както и за да установи Нов завет, са се е случили, според Библията, неговите живот, смърт и възкресение.

Първоначално Великден се е празнувал едновременно с еврейската Пасха, фактически възприеман като нейна разновидност, но с отдалечаването на ранното християнство от практиките на юдео-християните и въобще – от юдаизма – възниква идеята да се празнува, както отделно от евреите, така и в различно време. Постепенно се оформят 2 течения (за придържане към датата 14 нисан, когато и да се пада тя, и против това), всяко от тях има множество привърженици и от някои висши духовници (например папа Виктор I) се водят упорити борби за уеднаквяване на датите или дори само в какви дни от седмицата да може да се празнува (папа Виктор I настоява да е винаги в неделя, но не успява да се наложи, въпреки че отлъчва от Църквата противниците си).

Сред доводите на противниците на допитването до евреите за дата на 14 нисан и празнуване според съобщенията им е и този, че след разрушаването на Втория храм и разселването на евреите, техните учени са скъсали с оригиналния метод и място на пресмятането му и резултатите им не са нито единни, нито винаги верни (което се доказва с това, че понякога изчисляват Пасхата, преди равноденствието, а преди това винаги е била след него). На много места това се приема и се създават местни методи за пресмятане, а другаде продължават постарому или приемат, че е достатъчно Великден да е неделята след еврейската Пасха. До консенсус по въпроса се стига едва от присъстващите на Първия вселенски събор в Никея (325 г.), окончателно е решено да не се празнува винаги на една и съща дата с евреите, а формулата която е постулирана е:

Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица. С това се ограничава провеждането на Великден до веднъж в 1 календарна година (Пасха е възможно да има и 2 пъти). Църковното пролетно равноденствие (тогава – календарът, който се следва в това отношение повсеместно до XVI век е Юлианският календар) е на 21 март, а изразът „след първото пролетно пълнолуние“ визира разположението на неделята от Страстната седмица (в смисъл че неделята, на която е Великден, трябва да е след пълнолунието, но част от Страстната седмица може да бъде и преди него). Така най-ранната дата за празнуване на Великден става 22 март.

Днес казваме честит имен ден на една от обичаните изпълнителки от ефира на Фен Фолк ТВ!

Честит имен ден на Велислава Костадинова! С пожелание за здраве, щастие, любов и творчески успехи! От екипа на Фен Фолк ТВ