24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Честваме 24 май като ден на солунските братя Кирил и Методий, първоучители и създатели на глаголицата преди Моравската мисия през 862-863 г. Този най-хубав български пролетен празник е ден и на българското училище, на всички ученици и учители, но той не винаги се е чествал на тази дата.

До 1916 г. празникът се отбелязва на 11 май, а едва след приемането на Григорианския календар се измества на 24 май. Така днес 11 май остава само църковен празник на светите братя Кирил и Методий, а 24 май е светският и официален държавен празник.

Първо светско честване на деня на Кирил и Методий по българските земи става през Възраждането и е организирано на 11 май 1851 г. в Пловдив, в епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий” от Найден Геров. Датата е избрана за да обедини двамата светци, които иначе църквата отбелязва поотделно: на 14 февруари – св. Кирил, а на 6 април – св. Методий. През 1852 г. се появяват и първите писмени сведения за честването, дадени от Неофит Рилски в „Христоматия на славянския език”. Четири години по-късно, през 1856 г., на страниците на „Цариградски вестник“ е отпечатано предложението 11 май да се чества като ден на всички български ученици. Предложението е на Йоаким Груев, който е дългогодишен учител в Копривщица и Пловдив, а негови ученици са Тодор Каблешков, Иван Вазов, Иван Евстратиев Гешов, Константин Стоилов.

Идеята за всенародно честване бързо набира привърженици сред българите. През 1857 г.денят е отбелязан в първата българска църква „Св. Стефан” в Цариград от голямата българска общност там. От 1860 г. нататък 11 май редовно се чества като ден на просветата в Лом, Шумен, после Скопие, Варна, София. По време на честването на 11 май през 1867 г. в Калофер 19 годишният учител Христо Ботев произнася пламенно революционно слово за нуждата от пълно духовно и политическо освобождение.

След Освобождението, през 1892 г.,  Стоян Михайловски, учител по френски в Русенската мъжка гимназия, създава текст от 14 куплета, посветени на братята Кирил и Методий,  а през 1901 г. – Панайот Пипков, учител по музика в петокласното мъжко училище в Ловеч, написва музиката към стиховете и така е създаден химнът „Върви народе възродени”. От Възраждането до днес празникът е преклонение и възхвала на просветата, науката, културата и българската духовност.

Честит празник!