Димитровден е!

Димитровден е!

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски. Той е роден през III век в град Солун в заможно семейство – баща му е тогавашният градоначалник, който тайно изповядва Христовата вяра. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е много млад, но е приет с голяма почит и уважение от жителите на града. Като управител на Солун, той открито изповядва и слави християнството, с което си навлича гнева на новия източен император Галерий. Димитър е хвърлен в тъмница, където е убит с копие по време на молитва, още преди да бъде осъден, на 26 октомври 306 г. По-късно над лобното място и гроба на Св. Димитър в Солун е построен малък храм, при разширението на който са намерени нетленните останки на мъченика. Тогава е провъзгласен за светец и мъченик на вярата, а за жителите на Солун се превръща в покровител на града.Там, във великолепната базилика, носеща името на светеца, от векове се съхраняват мощите му, поради, което в деня на неговата памет се стичат поклонници от цял свят.

Иконата на Солунския чудотворец покровителства и рода на Асеневци. Легендата разказва, че през ХІІ век по време на въстанието им за освобождението от византийско робство в Търново се пуска слух, че Свети Димитър напуснал Солун, огорчен от безпътния живот на тамошните големци и търговци и чудотворната икона с образа му сама се преселила в бъдещата българска столица. Затова в града е построена църква на името на светеца, в която се коронясват и венчават българските царе от Второто българско царство в продължение на 208 години.

Иконографските изображения на Свети Димитър и Свети Георги са близки. И двамата светии се изобразяват на коне – Свети Георги на бял кон, а Свети Димитър – на червен. Свети Димитър държи копие и убива военачалника Лий, който е в краката на коня, а Свети Георги убива змей, който също е в краката на коня.

Свети Димитър е един от най-обичаните и любими светци на българина. Според народните вярвания той е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Представян е как язди червения си кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. Затова народът казва „Дойде ли Димитровден, идва и снегът“. Народното предание разказва, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя – близнаци. Палави и немирни деца, те запалили Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св. Петка и Св. Неделя молили Господ и Богородица да ги пуснат.

Друго предание разказва как братята-близнаци се разделили, тръгвайки по света в различни посоки, като преди това Георги заръчал на брат си: ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял от една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламята, изяла брат му. Притиснал я Димитър и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към Небесата, т.е. станали светци. Там те си разделили годината по братски –лятото за Свети Георги, а зимата за Свети Димитър.

В традиционния народен календар, съобразен с кръговрата на природата, Димитровден и Гергьовден делят годината на два сезона – летен и зимен. Според народа от Димитровден започва зимата. „ Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“ –. гласи народната поговорка, затова стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата си за огрев. За Димитровден народът казва още „Дойде ли му денят, идва му и снегът“, а със зимата идва и късият ден, затова Свети Димитър е предвестник на мрака, свързан е със света на мъртвите. В съботата преди празника, се прави Димитровска задушница, на която се раздават питки и жито за помен.

Като всеки голям народен празник, Димитровден е съпроводен с много обичаи, свързани с жертвената обредност, съчетание от езически и християнски елементи, ритуали, на основата на земеделския бит и аграрна култура на българина. Митровден е наричан някъде и Разпус /Разпуст/, тъй като стопаните се разплащат с ратаите и овчарите и наемат нови. Това се извършва с редица ритуали, съвместни трапези, на които курбанът е задължителен. За него се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи варакосани /позлатени/ ябълки. След това всеки прави дълбок поклон пред украсената жертва и стопаните даряват церемониално най-добрите си ратаи /с кат нови дрехи, овен или агънце/. Музиката свири през целия ден и всички празнуват.

В миналото около Димитровден приключвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал стопанинът да заколи бял овен и да покани цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На Димитровден завършват и 12-те магически дни, започнали на Петковден, изпълнени с различни ритуали за умиротворяване на зли духове и караконджули. В чест на свършената полска работа, на прибраната реколта започва всеобщо веселие – организират се общоселски събори и служби, на които се отдава благодарност на светеца-покровител на селището и курбани, на които се правят колективни кръвни жертви. На общата трапеза се събира цялото село, а момите извиват „сглядно“ хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи. След годежите идва ред и на сватбите.

Най-почитан е Димитровден от имениците. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. А цветята се увиват с ален конец, за да е здрав през цялата година.

Нареждат се семейни трапези, на които задължително присъстват празнична пита, курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква. Също – вино и ракия.

Тъй като е на границата между лятото и зимата, на Димитровден се правят множество гадания – за плодородието на годината, за времето през зимата, за здраве, щастие и любов, а също и за благоденствието в дома.

Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. „Миши дни“. А времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.

Ако до Димитровден не падне дъжд, ще има слабо плодородие през следващата година, а ако вали на самия празник, ще вали на всеки празничен ден.

Ако листата опадат от дърветата преди празника – зимата ще започне рано, ако не – има още време до нея.

Каквото е времето на Димитровден, такова ще е на Коледа, а също и на Гергьовден.

Ако падне сняг и луната е в първата си четвъртина или в последната, зимата ще е мека.Ако в навечерието на празника луната е пълна, то поличбата предвещава много сняг, идната година да е плодородна, в кошерите да има много мед, а в кошарите – агънца.

Народното поверие гласи, че ако на Димитровден животните лежат разпръснати в кошарата – зимата ще е топла и мека, ако се скупчват на едно място – ще е люта и студена, с голям сняг. /В миналото вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена./

Вярва се също, че ако кравата, когато се изкарва сутринта на паша се оближе отпред – зимата ще е скоро и ще е тежка, ако се оближе отзад – има време до нея, ако пък се лизне по средата – ще има голям берекет през годината.

Друго поверие пък казва, че ако на Димитровден добитъкът се връща от паша със сламки в уста, зимата ще бъде люта.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома, т.нар. полазник, /както и на Игнажден/. Ако той е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето „се отваря“ и заровеното имане проблясва със синкав пламък.

Поверието гласи, че на този ден не се захваща никаква женска работа, освен приготвянето на празнична трапеза.

Народното суеверие определя и редица забрани и за последвалите Димитровден  т. нар. Миши празници. Жените не предат, не плетат, не тъкат, не хващат хурка и вретено, не отварят сандъците с дрехи, не бъркат в брашното и в кацата със зеле, за да не се завъдят мишки. Мъжете пък не гребат жито от хамбара, не оронват нито зрънце от събраната царевица, само замазват с кал хамбара, праговете и ъглите, вярвайки, че замазват очите на мишките. Думата мишки в този ден въобще не трябва да се споменава, за да не стане напаст през следващата година.

На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Драган, Митра, Митьо, Димана, Димитра, Димитрана и производните им имена.

Днес казваме честит имен ден на Димитър Андонов, по известен като Хисарския поп!

С пожелание за здраве, щастие, любов и творчески успехи!

От целия екип на Фен Фолк ТВ!