Почитаме Зимен Симеоновден
Written by admin on 03/02/2015
Почитаме Зимен Симеоновден
На 3 февруари християнската църква почита св. Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм.
Според легендата Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил. На свети Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия, когато стигнал до глава 7 стих 14, решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“. Според протоевангелието на Йаков Симеон станал свещенник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител. След три дни жреците започнали да се съветват, кого да поставят вместо него, и жребият се паднал на Симеон. Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа живия
Народът ни познава този празник като третия, последен ден от Трифонците и го нарича „Стар“ или „Зимен Симеон“. Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл.
Повсеместна сред българите е представата за Зимния Симеон като един от най-тежките, най-лошите дни в годината – „хаталия, „нишанлия“ ден. Бременните и младите жени трябва да спазват забрана – да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене.
3 февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата. Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“.
В народната памет 1, 2 и 3 февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име. Двата празника имат за основа земеделската идея – разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.