Отбелязваме Сретение Господне, Петльовден

Отбелязваме Сретение Господне, Петльовден

Днес българската православна църква празнува Сретение Господне.

Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква. Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа – „Утехата Израилева”. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. 

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. 

Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благочестив обичай новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

Според българския народен календар днес отбелязваме Петльовден.

Легендите разказват, че в мрачните години на робството еничарите събирали „кръвен данък“. Те ходели по къщите и насила отнемали мъжките рожби от родителите им. За да се знае в коя къща са били, те бележели вратите с кръв. За да скрие детето си, една майка заклала петел и с кръвта му напръскала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато еничарите пристигнали, видели кървавите следи и се убедили, че преди тях вече е минала друга потеря. Така майката успяла да спаси сина си. Всъщност е било практика българските семейства да маркират с кръв входните си врати, за да заблудят еничарите, че от техните къщи вече са взети момчета за попълване на войските на османската империя.

Вторият „Трифунеи“, денят след Трифон Зарезан, по своя характер е мъжки ден. Старите хора разказват, че този ден се почита още от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, а една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тази легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.

Вече триста години 2 февруари се отбелязва като празник на мъжките рожби. И досега жителите на варненските села Голица и Кривини по стар български обичай празнуват Петльовден. Облечени с празнични дрехи, те разхождат из улиците по един петел, след което рано сутринта на 2 февруари го обезглавяват. Части от сварения петел, заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве. В някои райони колят черна кокошка за курбан. Забранено е да се работи, защото се вярва, че това е „черен“ ден и ако се подхване нещо, „къщата ще се почерни“ и децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание, защото така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Не се правят годежи и сватби, за да не умре някой от младоженците. Дори в някои райони Петльовден е познат като св. Черна, баба Черна, Черен ден и е символ на тъмнина, мрак и смърт. Затова обредните действия на празника трябва да умилостивят лошите сили. Те включват жертвоприношение на петел или кокошка, а също и житна жертва (питата с мед). Тези езически по съдържанието си ритуали са адаптирани към култа на св. Евтимий, покровител на децата. В християнските и дохристиянските култури петелът възвестява изгрева на слънцето. С неговия образ е свързана и представата за възкресението на мъртвите – той е символ на вечно възраждащия се живот, а 2 февруари става ден на мъжката рожба. Майките, които имат момченца, гостуват на своята баба-акушерка в селото. Носят се погача, заклан петел и дарове.