fbpx
  • Без категория

Баба Марта /1 март/ – легенди

Written by on 28/02/2015

Първи март е древен български празник, с тази дата се свързва началото на пролетно-летния сезон. Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата и съживяването на природата след тежката зима.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Носенето на мартеницата има магическа сила. Според преданието, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания първи март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“ и най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея под камъка. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.

Мартеницата се изработва, като се увиват в едно бял и червен конец – символи на женското и мъжкото начало в българските традиции. Свързването на двата конеца означава зараждане на нов живот. Един от най-характерните видове мартеница е мъжка и женска фигурка, съединени с усукани бял и червен конец и носещи старинните български имена Пижо и Пенда.

Легенда за мартеницата – 1

Има вярвания за възникването на мартеницата, които го свързват с хан Аспарух и годината на създаването на българската държава след пресичането на Дунава. Според едно от преданията, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се закачило за клонче и кръвта обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на първи март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

Легенда за мартеницата – 2

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.

Минало се време ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край го завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Легенда за Баба Марта.

Според преданието Баба Марта е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на първи март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.

Баба Марта е била капризна и своенравна. Както се е смеела, така е можела и да заплаче. Грейвало е слънце и хората се подлъгвали да извеждат стадата на паша, а тя бързо напомняла за себе си, като изпращала студ и мраз, вследствие на които пастирите и стадата оставали вкаменени завинаги.

Според други народни предания Март е бил мъж, който е имал две жени – едната млада и красива, а другата стара и грозновата. Когато погледнел първата, слънцето засиявало от радост, а когато се обърнел към втората – ставало студено и мъгливо.

Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото  в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

 

Традиции и обичаи на 1 март

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността  към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания . Навремето се е вярвало, че на 1 март студът влиза дълбоко под земята. Въпреки това, през месец март хората са били подготвени за резки промени във времето – от слънце до сняг и виелици. Този месец за тях е бил символ на пречистване, на новото начало и на едно ново раждане – Възкресението.

Според стари български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг. Когато видят първият щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден. Ако искат да са румени и здрави през цялата година, трябва да завържат мартеницата на цъфнало дръвче. А ако искат да се избавят от всичко зло, трябва да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода.

И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.

 


Reader's opinions

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *



BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track

Title

Artist