Цветница е!

Цветница е!

Един от най-хубавите и пъстри пролетни празници в българския традиционен календар е Цветница, наричана още Връбница, Цветна Неделя, Вая, Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви).

Всички, които носят имена на цветя, дървета или някакъв друг вид растения, празнуват в последната неделя преди Великден, след Лазаровден.

Цветница е „подвижен“ християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както от православната, така и от католическата и протестантската църква.

Посветен е на влизането на Исус Христос в Йерусалим. След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, божият син тръгнал за Йерусалим със своите ученици. Преди да влезе в града, той изпратил двама от тях да му доведат ослицата, вързана в началото на селището Витфагия. Възседнал я и така тържествено влязъл в Йерусалим.

Вестта за възкресението на Лазар вече ги била изпреварила и огромна тълпа посрещнала Исус, възторжено размахвайки палмови клонки и хвърляйки цветя в нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Всеки трябва да отнесе клонка в дома си – за здраве и благодат. С  нея се украсява къщата, но съществува и практика да се връзват върбови клонки на кръста против болки. С върбова клонка се изкарват дори животните на паша – за да са здрави и плодовити.

Моминската дружина, която предния ден е лазарувала, отива на реката и там всички пускат венчетата си в нея – чието венче изплува най-напред, тази мома ще се сгоди първа.

На места има обичай привечер да се играе последното за годината лазарово хоро, към което се присъединяват и момчетата. Те „затварят“ хорото  и така това е първото сключено хоро след великденските пости, когато не се играят хора.