fbpx

Христос Воскресе!

Written by on 24/04/2022

Христос Воскресе!

Великден, смятан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa дома на българското семейство. Въпреки че по време на Коледните празници честваме раждането на Христос, той доказва, че е Син Божи именно, след като възкръсва на третия ден.

Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.

В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през IV в. консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.

Броят на яйцата се определя спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.

Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при приготвяне на яйцата за „вапсване“ стопанката трябва да има това в предвид.

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външни влияния и градската култура.


BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track

Title

Artist