fbpx

Хамид Имамски в интервю за в-к „Над 55“- „Изпитвам носталгия към хората от онова време“

Written by on 14/02/2024

Хамид Имамски в интервю за в-к „Над 55“- „Изпитвам носталгия към хората от онова време“

– Хамид, с какво си обясняваш, че любовта е основната тема в родопския фолклор?

– Песните възпяват красотата. Има ли нещо по-красиво от любовта във всичките й форми? Смятам, че любовта заема основно място в живота на човека и затова толкова много текстове са на любовна тематика. Разбира се, има и на други теми, но интересното е, че всеки може да открие себе си и съдбата си в някоя от песните! 

– За тези, които не познават родопския диалект, ще обясниш ли защо нарече новия си албум така?

– Където и да идеш в Родопите, думата “обичам те” на диалект е една – галям та. Аз използвам такива заглавия, които да са близки до родопските диалекти. Това е един албум, посветен отново на автентичния фолклор.

– Научил си много песни от своята прабаба Хасибе Кьорчева, която доживява 110 години. Какво още от нейните мъдрости си запомнил до днес?

– Баба ми беше мъдра жена. Преводът на името й от арабски отговаря на личността й и това, което тя беше. Хасибе – Достойна. Тя беше “корава” жена с “твърдо” мнение. От нея съм се научил да бъда твърд, да не се отказвам и да не се отчайвам. Научил съм реални неща, които в учебници или книги няма как да намериш! Преживяла беше 6 процеса на преименуване и опити да бъде променен насила битът й, душата й, убежденията й! 

– В Родопите има два свята – мюсюлмански и християнски, част от света на един народ!

Те не си противоречат, а се допълват! За съжаление, политиката винаги е нарушавала тази хармония! Тя се е отразявала и върху фолклора! В продължение на години маса родопски песни са забранявани заради факта, че в тях се пее за Фатме и Хасан, за бита им, душата им и т. н.! Около 100 песни от Златния фонд на радиото на великата Радка Кушлева са заличавани по тази причина! Целта ми е да възродя тези песни, те са част от българската култура, също като песните за Рада и Стоян! Това е част от българската национална култура, това си е български фолклор. 

Фолклорът е над парите, над политиката, над интересите, фолклорът е дух

И когато тръгнеш да продаваш дух, става нещо опасно. Нали разбирате какво значи да продадеш душата си? Казвам много силни думи, понеже ме боли за този фолклор.

– Има ли и други дълголетници и столетници в рода ти?

– Има, но баба ми Хасибе живя най-много – 110 години. Разбира се, и други възрастни хора са мой източник за песни, но прабаба ми е основният.

– А други певци и музиканти?

– По принцип и двата ми рода по линия на майка ми и баща ми са музикални, но като се позамисля, няма род в Родопите, който да е далеч от родопската музика или да няма в него таланти! Професионални певци и музиканти в рода ми няма. Но както винаги и навсякъде казвам, в Родопите всички пеят, друг е въпросът как. И по линия на баща ми, и на майка ми имам близки, които пеят много добре.

– Ти самият кога за пръв път откри у себе си искрата към фолклора?

– Още от дете пея и участвам в конкурси и музикални състезания. Нямам спомен за точен момент. Смятам, че е от най-ранно детство. Когато човек расте сред песни, няма как да открои кога песента е станала част от живота му. 

Песните са лек за душата, мехлем за болките и радостите, казваше покойният ми дядо.

– Защо са ти толкова интересни старите родопски песни, какво намираш в тях? 

– Първо, израснал съм с тях. Изпитвам носталгия към тях, към хората от онова време, към морала, към човешките взаимоотношения, към целия начин на живот, който са водили нашите баби и дядовци – уважението, подкрепата, топлината… И понеже текстовете на автентичните песни са свързани точно с това, са ми толкова на сърце. Може би това, което пея, ми липсва да го виждам в живота, който водим днес. 

– Живееш в едно от най-живописните села в Родопите, не ти ли се иска да се преместиш в голям град?

– Обичам родното си място и бих направил всичко за него! Неслучайно по-голямата част от репертоара на песните ми са местни, триградски, от района. Там откривам вдъхновение. Може да прозвучи пресилено, но в Родопите има енергия, която не съм откривал на друго място. Хората са различни, по-добри са, по-спокойни и дружелюбни. 

– В биографията ти има нещо интересно – завършил си Лесотехническия университет. Кое всъщност приемаш за твоя професия – фолклорното пеене или инженерството? 

– Казват ми, че съм най-добрият певец сред лесовъдите и най-добрият лесовъд сред певците. (Смее се.) Професията ми е инженер-лесовъд. С нея си изкарвам хляба. А възраждането и запазването на автентичния фолклор за мен има съвсем различни от материалните измерения. С пеенето освобождавам душата си. Фолклорът за мен е една мисия. Трябва да го съхраним и предадем. 

Бил съм зам.-директор на Държавно горско стопанство “Триград”, както и съм заемал други длъжности в системата на горите! В момента съм лицензиран лесовъд на частна практика. Обичам гората, тя ме вдъхновява!

– Хамид, защитил си дипломна работа на тема “Мурсалски чай”, споменаваш, че баба ти всеки ден го е пиела. Смяташ ли, че ароматната билка има принос за нейното дълголетие и това на родопчаните въобще?

– Убеден съм в полезните свойства на мурсалския чай. Това е една много интересна билка, автохтонно растение! Истинско е само в естествения му ареал – Мурсалският дял на Родопа – Триградско влиза там! За поколения родопчани този чай е бил съдба – лекарство и прехрана! Ако пиете на гладно, ще забележите, че гладът ви минава – хранителен е и засища! Много ценна билка с доказани качества! 

– Кажи ми като лесовъд не те ли притеснява тази безогледна и безконтролна сеч напоследък?

– Стопанисването на горите ни след промените от 1989 г. насам е под всякаква критика! Като всичко в нашата родина – управлението ни куца! 

България винаги е страдала от управляващите я, още от време оно! Гората не е изключение от това А горите на България ги няма никъде – естествени и истински! 

– Казваш, че за теб родопската песен е като молитва към Бога. Ти доколко вярваш в него?

– Вярата в Бог не може да се мери. Няма как да отговоря доколко я имам. Вярвам в Единния Създател и се обръщам към Него за всичко. Проблемът на света е, че всички сме някак наследствено религиозни вярващи, без да знаем и търсим разбиране на онова, което сме наследили! Чакаме някой да ни “обясни” що е Ислям или Християнство. Не четем книгите си! Там е проблемът. Няма християнски или ислямски Бог! Бог е един, мислите, убежденията за Него са различни. 

– В свое интервю споменаваш, че нито майка ти, нито баща ти, баба ти или дядо ти са те възпитавали в мюсюлмански дух. И още, че първото ти четиво е било Библията. В края на краищата като какъв се самоопределяш?

– Самоопределям се като мюсюлманин, гражданин на Република България. 

Обичам България, тя е моята съдба и държавата, която ме е направила това, което съм! 

Пак казвам, тя няма вина за глупостите на управляващите я! 

– Кажи ми, оптимист ли си за бъдещето на България?

– Да, оптимист съм. Оптимизмът винаги е част от мен, каквото и да се е случило. И за България ще дойдат по-хубави дни. Поне така се надявам. Все пак ние сме България и ние правим малките крачки към големите промени. 

– А вярваш ли, че родният фолклор ще бъде съхранен във времето?

– Вярвам и ще направя всичко, което е по силите ми, това да се случи. Както съм го и правил. Затова има телевизии като Фен Фолк ТВ, които помагат на ентусиасти като мен да се погрижат за фолклора. 

– Какво е твоето пожелание към читателите на в. “Над 55”?

– Пожелавам им любопитство към живота и много поводи за смях и веселие. Пожелавам им да се обръщат към фолклора, когато имат проблеми и радости. Винаги помага. 

Вестник „Над 55“ / Валентина Иванова


BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track

Title

Artist