Филип Синапов: Все повече хора поглеждат към корените си чрез фолклора

Филип Синапов: Все повече хора поглеждат към корените си чрез фолклора

– Филипе, наричат те детето чудо. Мислиш ли, че Бог те е дарил с изключителна дарба, каквато малко хора притежават?

Благодарен съм на Господ, че притежавам тази дарба, но също така и на всичките си преподаватели досега, че са ми помогнали със своите професионални знания и умения да я доразвия. Изключително съм признателен и на хората, които забелязаха моя талант.

– На 4-годишна възраст си участвал за пръв път на Роженския събор. Лично мен са ме побивали тръпки като слушам 100-те каба гайди да слизат от баира. Помниш ли ти как се чувстваше на родопските поляни сред най-големите родопски изпълнители?

Спомените ми от събора като цяло са бегли, но за едно малко дете си е огромно преживяване. Както казвате тръпката и усещането на Рожен ги изпитва всеки, който стъпва на това величествено за Родопите място.

– Разбрах, че любимият ти дядо е виновникът от теб да излезе такъв добър певец. Пътувал си с него в България и чужбина, карал е голям камион? Пеехте ли, докато пътувахте?

Точно така, дядо ми ще бъде винаги в сърцето ми, макар вече 3 години да не е сред нас. Неговите съвети, както и безбройните случки заедно ще ги помня вечно.

Да, курсовете, които той изпълняваше постоянно, винаги минаваха с песни по път.

– На колко години беше, когато дядо ти те взе за пръв път в големия камион?

Четири-пет години. За мен беше много вълнуващо, голямо приключение.

– Кое беше най-интересното място, на което си ходил с него?

Те са много, но може би най-много ми харесваха пътуванията към Бургас, където той доставяше горива. Все пак като дете на планината много се радвах да видя морето.

– Разкажи някоя случка от тези свои пътувания?

Мога да разкажа за една случка, която не е свързана с камионите, а с едно мое участие в БНТ в София. Това беше през 2015 година, когато беше обявено бедствено положение през март в части от страната. Аз реших да отменя участието си, защото пътищата бяха почти навсякъде затворени и си мислих, че няма как да стигна до София, но като ме чу дядо скочи с думите:

“В никакъв случай няма да го отменяш, изчакай само да се оправя и тръгваме.“ По път закъсахме на две места в преспите, сменяхме пътищата няколко пъти, за да може да стигнем навреме и наистина, както той каза успяхме да стигнем в София за предаването.

– Апропо, ти на него ли си кръстен?

Не, той се казваше Валентин. Аз не съм кръстен на конкретен човек.

– Завършил си училището в Широка лъка, сега си студент в пловдивската музикална академия. С какво, освен сцената, мислиш да се занимаваш в бъдеще?

Освен сцената и постоянните ми ангажименти, паралелно съм ръководител на 5 фолклорни състава в Пловдив.

– Кажи ми, вярваш ли, че фолклорното пеене ще е твоята професия до края на живота или мислиш да придобиеш още някакво умение, с което да се занимаваш?

Вярвам, да. За мен музиката е призвание и удоволствие. Тя ще бъде моята спътница в живота.

– Пееш най-вече родопски песни, те са ти любими, защото си от този край или смяташ, че са най-хубави?

За всеки един изпълнител родната фолклорна област си е най-близо до сърцето. А хубостта във всяка една от тях, човек намира по различен и свой си начин.

– Научил си много автентични песни от твоята 90-годишна прабаба. Разкажи ми повече за нея – как се казва, къде живее тя?

Прабаба ми се казва Росица и е от село Гърнати, Смолянско. Така е, тя и другите възрастни хора от селото са моят извор на информация.

– Какво, освен автентични песни си научил от нея?

Възрастните хора са извор на мъдрост и знания. Освен песни, от нея съм получил много житейски уроци.

– Ти колко често я посещаваш на село?

В детството си ходех по-често, но сега може би веднъж месечно.

– Предполагам, че прабаба ти те посреща с вкусни родопски манджи. Кои са любимите ти?

Да, така е. Любите ми са родопският качамак, различните клинове и други.

– Тя радва ли ти се като гледа по телевизията? Хвали ли се с теб на другите баби?

Радва се, разбира се. Горда е с мен като ме гледа по Фен Фолк ТВ, особено предвид факта, че е моят източник на автентични родопски песни.

– Мислиш ли, че фолклорните песни удължават живота?

Може да се каже. Доста фолклорни певци са на достолепна възраст, а и приказката „Който пее, зло не мисли“ не е измислена напразно.

– А никога ли не си се изкушавал да запееш попфолк?

Не, не съм се изкушавал. Далеч съм от тази среда и мисля, че във фолклора има достатъчно пространство, за да се развива един изпълнител, затова нито искам, нито ще бъде нужно да посегна към друг жанр.

– Твърдиш, че фолклорът се възражда с бързи темпове. Сред твоята публика какви хора преобладават – възрастните или младите?

Абсолютно вярно. Това е много радващо за нас българите. Все повече хора поглеждат към корените си чрез фолклора. Аз като човек, чието ежедневие е тясно свързано с българската фолклорна музика виждам колко много хора се занимават и се интересуват от музикалните ни традиции.

За мое огромно щастие сред публиката ми винаги има хора от всяка възраст.

– Вярваш ли, че българския дух и фолклор ще оцелее във времето?

Вярвам, разбира се. Ще бъде и ще пребъде. Защото фолклорът е устойчив, а българският дух е непобедим

 

– Казваш, че фолклорът за теб е сбъдната мечта. А коя е следващата ти голяма мечта?

Когато станах част от фолклорния каталог на Diapason Records, сбъднах една своя мечта. С дебюта си в ефира на Фен Фолк ТВ покорих още един връх. Оттогава вярвам, че мечтите стават реалност и си поставям все по-високи цели.

Сега най-важната задача пред мен е догодина да завърша успешно висшето си образование в Музикалната академия.

– Много млади хора заминават да си търсят късмета зад граница. На теб някога хрумвало ли ти е да си грабнеш куфара?

Не, моите амбиции и бъдеще са свързани само и единствено с България.

– Как си представяш живота си, когато станеш на 55 и повече години?

Не знам, времето ще покаже, но се надявам като стана на 55 отново да бъда гост на вестник „Над 55“ и да разказвам интересни музикални истории.

– Още си твърде млад, но очакваш ли, че и ти ще си дълголетник и правиш ли нещо в тази посока. Спорт, режим на хранене.

Не спазвам никакви режими, а спортът не е от моите страсти. Може да цитирам Веселина Бабаджанкова – царицата на родопските джумбиши и лакърдии, с един израз: „Давай на душота кинано ище, оти иде време нищо да неще“.

Автор: Валя Иванова за в-к „Над 55“, юни 2019