Стоян Петков „Музиката ми е в кръвта, не мога да я оставя“
Written by admin on 17/06/2021
Стоян Петков „Музиката ми е в кръвта, не мога да я оставя“
Изглеждаш доста амбициран. Трудно ли се работи във фолклорната гилдия в наши дни?
– Ако трябва да съм честен, все по-трудна става работата в музикалния бизнес. Самият аз признавам с ръка на сърцето, че никак не ми е лесно и ако човек си мисли отстрани, че лесно се прави народна музика или се снимат клипове, греши. В гилдията вече работят доста музиканти и това освен удоволствие си е и бизнес, в който взимат участие много хора. Трябва всеки един изпълнител да внимава какво пее, защото конкуренцията е огромна и е много важно откъде черпи своето вдъхновение, за да бъде различен и да се откроява.
– Спомена вдъхновение! Ти от кого си се учил и вдъхновявал?
– Първият човек, с когото съм имал възможността да се запозная още в своя гимназиален период, бе, както аз обичам да я наричам, “майката на народната песен” Вълкана Стоянова. Тя е легенда, която няма да бъде повторена, защото е една и всеки следващ неин последовател би се опитал да се докосне до тази толкова отличаваща се бленда и маниер на пеене. Имал съм възможността да се запозная с нея на живо. Това беше една-единствена среща, в която тя ми каза толкова силни неща, че трябва да вярвам в себе си, да бъда истински и да нося музиката в сърцето си
Не се ли случи това, няма как да продължа да се занимавам с фолклор. Друг светъл пример в моя живот, който е изиграл важна роля, е “Славеят на Тракия” – Тодор Кожухаров. Мога смело да кажа, мой приятел и човек, от когото съм се вдъхновявал още от дете. Вкъщи винаги сме слушали Тодор Кожухаров и оркестър “Южни ритми”. Той е проводник на автентичния тракийски фолклор, от който аз съм черпил своето вдъхновение. Разбира се, че има и още много други фолклорни изпълнители, но това са най-ярките примери в моя живот, които са били наистина истинско вдъхновение.
– Като типичен представител на зодия Рак съм имал толкова много спадове и емоционални и духовни колебания – защо се занимавам с музика и има ли смисъл. В крайна сметка човек не може да избяга от себе си. Правил съм опити през годините да се занимавам с нещо друго. Но не става – музиката ми е в кръвта. Не мога да я оставя. Тя сякаш ме призовава в най-трудните и най-щастливите ми мигове от живота.
Донесла ми е толкова много тъга, лоши моменти и паралелно толкова хубави, които са спирали дъха ми от адреналин. Не мога да го обясня. Само човек, който се занимава с музика, ще ме разбере. А защо фолклор? Точно поради причината, че той се корени в историята на нашата култура, и това, че толкова години страшно много изпълнители са се постарали да го запишат в българската съкровищница, ме вдъхновява да не се отказвам да се занимавам с него и да продължавам неговия живот.
В никакъв случай не съм се главозамаял или да си мисля, че съм величина за каквото и да е. Аз правя фолклор така, както го виждам в съзнанието си и поради тази причина се опитвам да си изградя стил, а не да бъда имитатор. Аз гледам моя път. Труден или лесен. Каквото Бог е решил!
– Много често ми се е налагало да отговарям на този въпрос. Всички си мислят, че едва ли не народната музика е за определен тип възраст или за поколение, което вече си отива. Няма такова нещо. Фактът, че в последните години народната музика изживява своя ренесанс, е доказателство за това, че българинът се върна у дома. Дори и по време на първата вълна от пандемията повечето хора и мои познати се върнаха на село. Това е доказателство, че търсим своите корени, включително духовни. Както и социален живот, свързан със селото и старите традиции, запазени от нашите баби и дядовци, което няма как да не буди умиление и гордост в съзнанието ми. Това е пътят, за да ни има на картата на Балканския полуостров.
– Кои са най-хубавите ти спомени от твоите баби и дядовци?
– Толкова хубави и чисти спомени пазя от моите дядовци и баби. За съжаление, с днешна дата имам един-единствен дядо, да ми е жив и здрав. Помня летните ваканции на село, безгрижието и всичко, на което те са ме научили. Ако щеш, дори и приготвянето на зимнината в буркани не ми е чуждо. Към тези мигове от детството ми с любимите ми баби винаги се връщам с умиление. Едно друго общуване, което, за съжаление, с днешна дата е чуждо на много от малките деца. Но се прекланям на родителите, които възпитават своите деца в тези отиващи си ценности.
– След песента “Василке, млада невесто” имах колебание в коя посока да поема чисто в музикално отношение, но както са казали хората, няма случайни неща. Следващата песен си дойде точно в момента, в който наистина бях разколебан какво да изпея. Свързах се с Малинка Янева, дъщерята на композитора Димитър Янев, и тя ми гласува своето доверие да запиша тази песен.
Видеото й го реализирахме благодарение на моите продуценти Ненчо и Виктор Касъмови в храм “Успение Богородично” в град Кюстендил. Участие взимат и прекрасните танцьори от ФА “Родолюбие” с художествен ръководител Васил Василев. Аранжиментът е на Виктор Йорданов – Кардама, а впечатляващата носия, която обличам в клипа, ми я предостави Асен Павлов, директор на ансамбъл “Чинари”. Малко са думите, с които мога да благодаря за гласуваното доверие на всички и за доброто отношение.
– И накрая, пожелай нещо на читателите на “Над 55”!
Искам да кажа на всички ваши читатели да бъдат здрави и да продължават да носят вярата в своите сърца за нещо добро, което да се случи на тях и техните близки. Вярвайте, за да дойде светлината в домовете ви.
