Севдалина и Валентин Спасови: Особено щастливи сме за Детски Пирин Фолк

Севдалина и Валентин Спасови: Особено щастливи сме за Детски Пирин Фолк

– Творческата ви кариера стартира на „Пирин фолк”, Сандански. Неведнъж сте били участници във фестивала, а по-късно и членове на журито. Какво ще е участието ви тази година?

Валентин: Международният фестивал „Пирин фолк” стартира през 1993 г. Именно там ние като автори и изпълнители се представихме с няколко наши  песни – „Сине, сине”, „Прекланям се пред тебе, майко”, „Момче на моите мечти” и „За две ръце”. „Сине, сине” и „Прекланям се пред тебе, майко” бяха класирани от публиката на първо и второ място. И оттогава „Сине, сине” стана и емблема на фестивала. През годините сме правили 3 рецитала. Севдалина беше в журито преди 3 години и тази година също е поканена.

– Промени ли се във времето това изключително културно събитие?

– За нас, като едни от създателите на „Пирин фолк”, основната цел и роля на фестивала беше да създава хубави български песни, близки до сърцата на хората. Смятаме, че ние успяхме да го постигнем. Това е един голям форум, който дава възможност на много автори и изпълнители да се изявят. През последните 3 години вече има и детски „Пирин фолк”, за което сме особено щастливи и поздравяваме организаторите.

– А какви са очакванията ви за тазгодишното му издание?

– Международният фестивал за авторска македонска песен „Пирин фолк”- Сандански тази година ще се проведе за 27-ми път. На 30 август ще се състои „Детски Пирин фолк” – конкурс за изпълнителско изкуство, в който ще вземат участие 20 деца между 8 и 15 г. А на 31 август ще се състоят и двата конкурса за изпълнителско изкуство и за авторска македонска песен. На 1-ви септември пък ще е гала вечерта с лауреатите. Ще вземат участие изпълнители и автори от различни краища на България, от Северна Македония и Испания. Надяваме се тази година организацията да бъде на още по-високо ниво.

– Валентин е роден в Сапарева баня, а никъде не срещнах от къде си родом ти, Севдалина, нали не е тайна?

– Родена съм в село Устина – близо до Пловдив.

– Имаш още две сестри и всички сте минали през музикалното училище в Широка лъка. От кого сте наследили тази любов към фолклорната музика?

Севдалина: Имах много буйно детство, сестрите ми са по-малки от мен. До 12-та ми година живях на село и съм много благодарна на майка ми за това, че ни научи да работим всичко, защото баща ни беше болен и ние трябваше да й помагаме. Благодарение на мама, която е забелязала, че имаме талант и 3-те още от малки започнахме да се занимаваме с музика, с пеене. Водеше ни на фестивали в Копривщица и на други места. Заедно с нашия дядо, който беше много добър гайдар, печелихме награди. По време на пубертета гласът ми много се промени – почти изчезна, и тогава се записах на един от най-трудните инструменти – гъдулка. Чак в 11-ти клас в музикалното училище в Широка лъка гласът ми се върна и започнах да изучавам пеене при Елена Каневска, а малко по-късно при Анка Кушлева – една от известните сестри Кушлеви.
– А с какво се занимават сега другите ти сестри?

– Към момента не се занимават с музика, макар, че и те завършиха Музикалната академия в Пловдив. Едната ми сестра беше дълги години в Канада и миналата година се завърна тук със семейството си. Там е усвоила един уникален занаят – прави много красиви цветя от специална хартия за сватбени и други тържества! Това е нейната страст. Втората ми сестра рисува много хубаво и освен, че се занимава с графичен дизайн, изработва уникални сувенири, картички и др.

– Прочетох, че една от бабите ти е била дълголетница. Разкажи ни още нещо за твоите близки.

Севдалина: Майката на моята майка беше много добра кулинарка. Цял живот готвеше с масло, което тя си правеше от домашно краве мляко. Много обичах нейния качамак с бяло брашно и картофи и когато отивах при нея, без да й казвам, тя веднага започваше да го приготвя. Запазила съм рецептата в моя кулинарен блог. Бащата на майка ми пък беше дърводелец и изработваше дървени лъжици и най-различни сувенири, както и кавали, защото беше самоук кавалджия. И двамата изглеждаха много по-млади за възрастта си, защото се хранеха здравословно и живееха на чисто място, далече от  пагубния стрес и напрежение. Доживяха почти до 100 години.

– От пръв поглед ли пламна любовта ви, когато се срещнахте в Града на тепетата?
– В песента „Само теб обичам” сме описали нашето запознанство. (Смеят се.) Свързваше ни музиката. И двамата бяхме творчески натури.

– На първата ви среща Валентин е впечатлил Севдалина с вкусния боб, който е сварил. Оттам нататък кой е по-добър в „прелъстяването” чрез трапезата?

– Валентин: Севдалина е добрата кулинарка вкъщи. Тя се изявява и като майстор на погачи и баници. Явно има талант не само на сцената. Неведнъж е казвала, че храната трябва да се приготвя с любов, за да стане вкусна.

– Обичате ли да си правите изненади?

Севдалина: Аз съм по изненадите. Валентин е човек, който е много подреден, стриктен и предварително иска да знае къде ще се ходи, съставя план и т. н.  А аз – точно обратното – разпиляна съм и импулсивна.

– Заедно сте повече от 30 години. Кое е онова, което дава живот и радост в един брак толкова дълго време?

– Няма рецепта за дългогодишен брак. Всякакви перипетии и изкушения минават през този период. Според нас децата са най-важни в тази връзка!

– Златният ви хит „Сине, сине” е преведен на няколко езика и е включен в световно академично издание на Чикагския университет в САЩ. Според авторката на книгата Донна Бюкенън, професор по музика, песента е толкова популярна, че е станала истински народна и е част от фолклора на българина. Тя ли е и вашата любима песен?

Севдалина: Две са моите любими песни – „Прекланям се пред тебе, майко” и „Българийо, свята”. В първата изразявам огромната си благодарност към майка ми, която въпреки трудния си живот, е успяла да се справи с отглеждането на трите си деца. Във втората – огромната си обич и признателност към майка България.

Валентин: Моята любима песен е „За две ръце” по текст на Евтим Евтимов, а музиката и аранжимента са мои. Винаги се вълнувам, когато я пея на сцената.

– Имате ли някоя интересна среща по време на безбройните ви пътувания и концерти?

– Какви ли случаи не сме имали през годините. След всеки наш концерт дълго време оставаме да раздаваме автографи и да се снимаме с хората – а те са от деца до най- възрастни. Най-интересно е, когато по-възрастни от нас казват, че са израснали с нашите песни. (Смеят се.) Понякога ни става смешно, но пък си обясняваме защо е така – песните ни присъстват почти на всички семейни тържества на българите от години и създават впечатление, че са от цяла вечност.

– Казвате, че песните ви са лек за невидимите рани в душата на българина. Според вас, много ли страда тя през последните години?

– Голяма част от българите са със страдащи души, защото хиляди дъщери, синове и внуци са напуснали родните си места и са извън България. Много се надяваме след време да се завърнат!

– Какво е онова, което бихте променили в живота на българина, ако можехте?

– Бихме направили живота на пенсионерите по-достоен – защото с тези ниски пенсии болшинството от тях се лишават от най-важните за живота неща. Затова голяма част от възрастните се принуждават да работят, за да оцеляват. Бихме насърчили всички млади хора да се впрегнат да работят, защото не малка част от тях харчат парите на родителите си, които работят в чужбина. Ако имахме възможност, бихме върнали у дома всички българи, пръснати по целия свят.

– На 10-ти август Валентин става на 55. За годините на Севдалина няма да питам, защото е дама. Но така или иначе, все още сте млади хора, а вече сте баба и дядо. Какво е усещането да държиш в прегръдките си първородното си внуче?

– Да си баба или дядо – това е призвание! С думи не може да се опише това чувство – да прегърнеш детенцето на твоето дете, то трябва да се изпита! Много, много по-силно е от всичко останало! Виктор вече е на 2 години и половина и изобщо не се притесняваме като ни нарича „баби” и „деде”.

– А имате ли идея да посветите песен и на него?

– Най-популярната ни песен е посветена  на всички деца – дали са синове или внуци, няма значение. Така, че тя е и за него. Може да направим нов клип на „Сине, сине”, в който да включим внука си.

– Моля ви да пожелаете нещо на читателите на „Над 55”!

– МИЛИ ХОРА! Бъдете благословени! Молете се да пребъде майка България! Бъдете винаги с позитивни мисли, колкото и да ви е трудно понякога! Обичайте песните ни!

Автор: Валентина Иванова за в-к „Над 55“