ИКОНАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР ГУНА ИВАНОВА: ПЕСНИТЕ МИ СПАСИХА ТЕЖКО БОЛНА ЖЕНА

Написано от от 28/11/2018

ИКОНАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР ГУНА ИВАНОВА: ПЕСНИТЕ МИ СПАСИХА ТЕЖКО БОЛНА ЖЕНА

 

 

Гневна съм, че много заминават за чужбина, а оставят болна майка и родина

 

Интервю на Румяна Смилкова за в-к „Златна възраст“, 22 ноември 2018

 

Да бъде естествена е силата на народната певица Гуна Иванова. Мъдростта и богатият й 70-годишен жизнен път са я оформили такава. Макар душата й да е в рани от загубата на близки до сърцето й хора, тя продължава напред с гордо вдигната глава. Преди две седмици силата, мъдростта и красотата на народната песен, Гуна Иванова, отпразнува 50-години на сцената с юбилейния концерт „Българийо, майчице свята“. Потърсихме я да ни разкаже за емоциите на сцената, за трудностите, радостите и чудесата в живота й.

 

Наскоро бе юбилейният ви концерт „Българийо, майчице свята“, голямо ли бе вълнението ви?

– Бях много спокойна, даже си казах каквото – такова. Дадох си сметка, че разковничето е в спокойствието. По-важното е дали публиката е одобрила това, което съм й поднесла. Най-много ме впечатли това, че след като обявиха цветята и наградите, хората вместо да тръгнат към вратите, стояха като вцепенени. Виждах лица, които озаряват залата с любов, но не ръкопляскат, а просто стоят. И аз се вцепених, и се зачудих какво се случва. Попитах ги да не би да искат да пея още и чух: „Да-а-а”. Това беше любовта народна.

Исках да направя концерт „Българийо, майчице свята”, защото моята насоченост винаги е била строго патриотична. Ние, изпълнителите, освен че пеем, е редно и да възпитаваме.

– На 70 години вие излъчвате свежест, сила и красота. Каква е рецептата ви за вечна младост?

– Хубаво е, че радвам очите на хората. Тайната може би е в разходките в планината и кислорода, който поемам там. Като съм много заета и имам концерти, все казвам на сина ми, че не ми се живее, като не съм отишла в планината. Усещам се по друг начин. А направя ли преход, приемам живота с розови очила. Играя и гимнастика.

– Коя е вашата планина?

– Най-близка ми е Витоша. Щом ми си отдаде възможност, всяка година ходя в Пирин планина. Веднъж годишно съм в Стара планина. Канят ме в Априлци на техния празник Ден на пастира, качвам се горе и се любувам на красотата на природата. Обикновено празникът започва в 12 на обяд и пея до 15-16 часа. Отивам към 10 и до 12, докато изкача прехода до мястото на празника, оплезвам език, но веднага започвам да пея. На лифт се натоварва само багажа. Много съм свързана с тези хора. Всяка година им казвам, че ще пея там за последно, а те гледат с тъжни очи, и пак отивам.

– Сигурно им е интересно на хората да видят Гуна Иванова с раница на гърба да катери възвишения?

– Аз съм планинско чедо и баш турист. Израснала съм в Огражден планина. Тя е почти гола планина. Като тръгна през гората, съм целеустремена да се изкача високо в алпийския характер на планината, да ми светне в душата. Като стигна там, ми идва да политна.

Много хора се оплакват от трудния живот днес. Той не е лесен, но как да се съвмести с патриотизма?
– Гневна съм на онези, които напускат страната и отиват с еднопосочен билет да ползват благините на народ, който с хиляди години е градил това, което има днес. А оставят болната си майка, родина, да продължава да боледува. Трябва да се замислим. Нужно е всеки да направи нещо за тази държава и тогава да иска от нея. Работила съм цял живот на 6 места. Имам 5 групи, всеки ден съм с различна. Не съм забогатяла, но не ми и трябва много. Може да имам един лев и ще го похарча като първия милионер. Хората мислят, че съм с големи възможности. Не е така. Радват ме малките неща. Защо трябва да сме отрупани с дрехи, с мебели, и това да е задоволството от живота?! Като на лента в ума ми върви босоногото ми детство в село Богородица, Петричко. Беднотия до шия! Това ме е накарало да работя още, докато учех в техникума. Каквато възможност възникне, с това се заемах, и започнах да си изкарвам за дрехи, и за каквото имам нужда. Ние, българите, чакаме месия. Вярно е, че сме най-бедната държава и че политиците много крадат. И по другите страни го правят, но не е така безогледно. Тук принципът е след мен и потоп. Политиците не мислят за държавата. Изпратиха си децата по чужбина и мислят, че ще завладеят света, но няма да стане. Била съм гост и на самия Игнат Канев и той ми е казвал, че би желал, ако може, да си умре в България. Където и да ходим, все ще сме чужди. Родината ни е една.

– Баща ви е бил певецът на региона. Коя песен обичаше да изпълнява и вие днес изпълнявате с радост?

– Като ме поканиха на Пирин фолк през 2006 г. с „Дуйни ми дуйне бел ветре“, спечелих първа награда за изпълнител и бях много щастлива, че ще мога да изпея на такава трибуна любимата песен на баща ми. И до ден-днешен като срещна хора от моя регион, ми казват: „Ех, мари Гуне, толкова да пееш хубаво като баща ти“. Хората помнят бай Иван как се качвал на коня и пеел „Дуйни ми дуйни бел ветре“. Беше шармантна личност с голяма душа. Когато трябваше да дойде висок гост в селото и кметът му казваше, за да го посрещне подобаващо. Агнето беше налице, виното, песните. По бащина линия родът ни носи фамилията Мечкарови. Тъй като мъжете са участвали в селски борби и все са побеждавали, веднъж оставили за накрая най-силния опонент на мой прадядо, намазали го с мазнина, за да го затруднят, но той мобилизирал всичките си сили, сграбчил опонента си и го съдрал. Тогава казали „Егати мечката”, и оттам дошло името. В родния ми край хората били дребни, а ние – високи, едри, и все сме вземали овена за награда.

За какво сте благодарна на семейството си?

– Имах семейство, преливащо от хармония, но Бог не бе съгласен това да продължи дълго. На съпруга ми, който си отиде, съм благодарна за всичко, което съм, защото той все ме е подтиквал да вървя напред. На сина си също съм благодарна, че ме поддържа и дари с прекрасни внучки – Ива и Велислава. Те тръгнаха по моя път, подкрепят ме.

– Защо според вас идват трудностите в живота?
– Явно са изпитания, които трябва да ни направят по-добри, да ни шлифоват по някакъв начин. Човек колкото повече трудности е преживял, и ги е осъзнал, толкова повече се е усъвършенствал.

– Какво ви вдъхновява?
– Винаги съм работила с млади хора. Те най-много ме вдъхновяват да творя. Виждам, че във вокално трио „Евридика” ще възкръсне трио „Българка”. Две от момичетата са мои ученички в периода преди Музикалното училище. Казаха ми, че искат да им направя песен за „Пирин фолк” и приех с радост. Това, че не сме си загубили връзката в годините, ме вдъхновява.

Синът ви и внучките ви силно ви обичат. Това ли е вашата сила – любовта?
– Голяма е любовта помежду ни. Ние сме обично семейство. В състояние съм да прегърна и врага си. Каквото и лошо да ми е сторил, видя ли, че е в нужда, ще му помогна, ще забравя лошото. Няма злост в душата ми, и сигурно това ми е силата.

Това, че някой е по-зъл, върши недомислени неща, мога да отдам на младостта. С годините може да узрее, да се поправи, да промени себе си и света около него.

Във вашия творчески път има много чудеса. Какви са те?

Като отидох в Южна Африка, докато съм пяла, мъж, който не е имал деца, е молил Бог, да го дари с чедо, и ако това стане, обещал да ме покани в страната за концерт на негови разноски. Видял е колко ме харесват хората и е поискал да им подари тази радост. Минаха две години, един ден ми се обадиха от Южна Африка и ми казаха, че пак ще гостувам там. Тогава ми разказаха историята как Господ дарил този мъж с две близначета и той пожелал да ме потърсят. Започнаха разговори за пътуването. След 6 месеца той ми се обади, каза че е в България, защото едното от децата му се е разболяло, но ме моли да му изпратя банковата си сметка във връзка с пътуването и да ми съобщи, че ме очакват в Южна Африка. Каза ми: „Аз съм дал обет и го изпълнявам”.

Как си обяснявате това чудо и тази магия около вас?

– Имам племенник, който живее в Хелзинки, вчера се видяхме и ми каза: „Толкова те обичам и се чувствам добре около теб”. Една психоложка ми сподели, че около мен се чувства уютно. Веднъж я извикали при болна дама с тежка диагноза, за да я успокои. Знаете, има болести, които шокират човек. Психоложката ходела всеки ден да разговарят и веднъж жената рекла: „Казала съм на мъжа си, като тръгна да умирам, единствено към живота може да ме върнат на Гуна Иванова песните”. Психоложката й занесла дисковете ми, след 3 месеца ми звънна и казва: „Гунче, жената се спаси!”. За три месеца тя оздравяла. Както казват, вярвай и ще се случи!


BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track
TITLE
ARTIST