fbpx

Гуна Иванова: Моята мисия е да предам фолклора на младото поколение

Написано от от 27/10/2018

Гуна Иванова: Моята мисия е да предам фолклора на младото поколение

Гуна Иванова

Гуна Иванова

– Г-жо Иванова, в края на месеца ще отбележите 50 години на сцената с юбилеен концерт. Какво да очакват зрителите, които ще дойдат на празничното събитие?

 – Хората, които ще ме уважат, нека очакват благодарност от моя милост с техните любими песни, които съм изпяла през творческия си живот. Ще има специални гости – Милен Иванов, Даниел Спасов, трио „Евридика” (две от тях са мои ученички), любимият на всички Райко Кирилов и други. Да очакват един много свеж танцов състав, който прави интересни и различни неща – хем е фолклорно, хем е модерно, хем е прабългарско. Всеки, който се чувства българин да заповяда и да направим един хубав празник в навечерието на Деня на будителите. Концертът има патриотична рамка.

Целта е да дойдат деца и ученици. Очаквам да пристигнат и много преподаватели, защото имам специално послание към негово величество Учителя. Който вече е в състояние на унижение от учениците и който търпи гаври. Проспериращите страни са добре, защото си уважават учителите. Ние тънем някъде си, защото вярата и учителите са нещо много важно в живота на проспериращия човек. Направила съм специална песен за преподавателите и ще я поднеса по интересен начин.

– Научих, че вашите внучки Ива и Велислава, които са народни певици, също ще участват в юбилейното събитие.

– Благодаря, че ме подсещате. От скромност реших да замълча за тях. Те са много търсени, особено сред танцувалното общество. Ще поднесат най-новите си творения. Музикалните им китки са просто прекрасни.

 – Гордеете ли се с техния творчески път, макар още да е твърде кратък?

 – Признавам, че много-много не ми се искаше да влязат децата в тези води. Понякога ме обхваща и мен един особен песимизъм дали ще има на кого да пеят. На много места сме ходили и като видя как ги посрещат хората с радост, ми се сгрява душата.

 – Какви са вашите наблюдения – младите хора имат ли интерес към българския фолклор?

 – Знам, че на концерта ми ще дойдат повече млади хора. Не мога да се оплача от подрастващите. Като започнем от малкото детенце, което бабата захранва с народна музика от телевизиите. Виждала съм как детенце гледа фолклорна програма и като му сменят канала, то започва да плаче. Родители са ми пращали снимки на 8-месечното си бебе, което е застанало до телевизора и е вдигнало ръчички към мен. Всичко това става благодарение на възрастните хора, които са ни най-сериозните почитатели. Искам с обич да благодаря на всички тези хора. Ако искате, дори може да кажете… Гуна Иванова прави прощален концерт. Да, аз съм на 70 години и това може да се каже за мен. Исках да изпея песента „Ако умра ил загина”, но хората около мен ми казаха да не го правя. И аз им отговарям: „Защо не?! Аз съм на 120 години – 70 житейски и 50 творчески години, всичко мога да изпея”. Но ме посъветваха да няма кръчмарски привкус. Макар че всяка песен е житейска истина, независомо дали е кръчмарска, сценична или изворна.

– Имате ли надежда, че фолклорът ще бъде съхранен и за идните поколения?

 – Имам надежда, защото и аз стъпка по стъпка съм работила в тази насока. Това е моята мисия. Да върна интереса на младото поколение и мисля, че успявам. Преди 3-4 години ходих в университета в Свищов на „уелкъм” и „гудбай” партита. В началото виждах как озвучителят ги подгрява с чалга и всичко живо въртеше телеса. В момента, в който изялох да пея, младежите седнаха по масите. Сигурно ги стряска името Гуна. Ако е Гала, което означава кокошка, сигурно ще се посрещне много добре. Но Гуна не е благозвучно и се стягаха, защото за тях съм динозавър. Когато се появих, всички започнаха да ме снимат с телефоните си. И показват, че интелектуалното им ниво е такова, че не въртят телеса в ритъм. И не искат да слушат онова, което заливаше дълго време цялото музикално пространство и с него израснаха цели две поколения. Имам самочувствието, че съм изпълнила мисията си.

– Говорим за песните, но има ли интерес и към народните танци?

 – С дълбок поклон певците трябва да благодарим на ръководителите на танцовите състави. Имаше период на вакуум, в който едвам се оцеляваше. В немотията си те събираха танцьори и постепенно се разрастваха. Сега виждам как танцувалните клубове са препълнени с хора. Обществото показва интерес към танците и това особено ме радва. И вече младото поколение възпитава децата си в любов към народната музика. Преди време срещнах младо семейство с луксозна кола и малко дете. И жената ми каза: „Г-жо Иванова, ние денонощно слушаме народна музика”. И очите на детето светнаха. Това ме прави щастлива. Младото поколение проглежда. Дори и тези със затворени очи обръщат внимание на фолклора.

 – Може и клиширано да прозвучи, но малко или много са 50 години на сцена?

 – За мен всяка година е тежка като планина. Но заради децата се старая да живея достойно. На всеки, колкото му е отредила вселената, толкова да живее. Достойно живях, достойно творих. Внучките ми няма от какво да се срамуват, че са имали за баба Гуна Иванова. Може и да се гордеят. Пожелавам на всеки творческо дълголетие като моето. И като продължителност, и като начин на стоене в пространството. Пожелавам на всеки доброжелател моите физически 70 години.

Интервю на Иво Ангелов за в-к „България Днес“


Продължи да четеш

BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track
TITLE
ARTIST