fbpx

Във всяка калоферска къща има по една гайда

Написано от от 21/02/2019

Във всяка калоферска къща има по една гайда

Потомствените гайдари Пейо и Марин Христови (баща и син) на събора в Копривщица, 2010 г.

Потомствените гайдари Пейо и Марин Христови (баща и син) на събора в Копривщица, 2010 г.; Снимка: Георги Стоянов

Музикалната култура на Алтън Калофер
Ако проследим историческото, икономическото и културното развитие на Калофер в миналото, ще открием някои явления, свързани с днешното състояние на неговата музикална култура. Редица събития в града променят живота на хората и местните традиции. В периода на Българското възраждане материалното и духовното богатство дава възможност за развитие на занаятите, търговията, просвещението. Калофер израства като важен търговски център и се превръща в огнище на възрожденската култура. Нарастващият брой на учителите изиграва значителна роля – засилва се интересът към литературата, театъра и западноевропейската музика. В капиталния труд „Калофер в миналото” (1707–1877) историографът Никола Начов пише: „Оркестър съставяха калоферските свирачи Димитър Баларев (виолист и певец), братя Божкови с цигулки, Лазар Тюлев с физармоника и др. Репертоарът им включваше мелодии на съвременни сантиментални любовни песни, нови бунтовнишки, па и един мотив от „Травиата”. Със своя възрожденски дух градът привлича вниманието на преселници, основно от близките селища (Карлово, Сопот, Васил Левски, Сушица, Казанлък), както и от Пиринския край (Банско, Разлог, Долен, Крушево).В тази връзка имаме основание да считаме, че Калофер е селище, където проникват градско-възрожденската култура и селския бит. Тяхното взаимно преплитане оказва влияние върху празниците, обичаите и музикалното мислене. След Освобождението селските традиции постепенно изместват градските културни практики. Оформя се един интересен репертоар от песни и инструментални мелодии, изпълнявани с най-предпочитания от калоферци инструмент – гайдата.

Репертоарът
Никола Начов информира: „Като извадим преселниците и техните потомци, всички други калоферци са с хайдушки корен. Имаше много местни и външни народни песни (в Калофер се правеха много такива), интересни обичаи и обреди при раждане на дете, при годеж, сватба и пр.“ По отношение на местния музикален репертоар можем да очертаем няколко типа песни и мелодии, които се изпълняват по различни поводи: традиционни, според обредно-празничния календар – коледарски, на „парен петел”, за „ходене на бук”, по време на сватбената процесия, попътни игри, на празничните мегдански хорà и др.; съвременни маршове, химни, апотеозни песни за възхвала на хайдуството, авторски в градско-възрожденски стил. Преселничеството в Калофер силно е повлияло върху песенния репертоар и по отношение на метроритмиката, като преобладават песните в неравноделени размери. Такива са „Заигра хоро голямо” (5/8), пренесена от с. Васил Левски, песен за Пева Брайкова (7/8 А), „Бачо Никола” (7/8 Б), срещат се в 8/8, 9/8, както и в смесени размери. Най-добрите музиканти с импровизаторски способности развиват хороводните мотиви, свирнята им събира хороиграчите, създава настроение.

Гайдаржийството
Предполага се, че гайдарджийството навлиза в подбалканския град чрез преселници (такъв е Васил Гайдаджият от с. Митиризово) и се установява като местна традиция, особено с развитието на животновъдството. През първата половина на ХХ век майсторството на калоферските гайдари набира широка популярност, изпълненията им попадат във фокуса на грамофонната индустрия, радиото и музикалната фолклористика. От тогава датират и най-ранните звукови документи. Първите откриваме в личната колекция от грамофонни плочи на Лари Вайнър (САЩ) – записи на Слави Велев Дерменджиев (гайдар и певец), издадени от грамофонната фирма „Фаворит рекърдс” (1911). Бай Слави, както са го наричали, е първият гайдар, засвирил „на живо” в програмата на държавното Радио София през януари 1936 г. В средата на миналия век фолклористката Райна Кацарова записва „на терен” друг изявен гайдар – Фальо Васильов Цвятков. Славата на калоферските гайдари бързо нараства. Благодарение на изпълнителската си активност, звукозаписната дейност и медийните изяви те извеждат местния музикален диалект в надлокални пространства,достигат нови публики. И днес гайдата е скъп за калоферци инструмент. Потомствени музиканти усвояват гайдарския занаят в семейството, уменията се предават от баща на син, от дядо на внук.

Животът ни е музика: Марин и Пейо Христови
Сред най-възрастните музиканти в Калофер е 72-годишният Марин Христов. Пет поколения в неговото семейство са наследници на старата гайдарска традиция. Учи занаята от баща си, известен в миналото като Пейо Гайдаджията. „От детството съм закърмен с гайдата. Дядо ми Христо свиреше на гайда и кавал, баща ми беше най-добрият гайдар за времето. Тръгнахме заедно по сватби и до днес продължавам да свиря, обичам този инструмент. Синът ми Пейо се запали от малък, с голям мерак започна да свири. Внукът Марин също е музикант – свири на гайда и кларинет като нас. В дома ни винаги звучи музика, разказва Марин Христов. Първите мелодии, които разучавах бяха на калоферски песни. Всички ги знаят и изпълняват до ден днешен, продължава синът му Пейо. – Аз съм четвърто поколение музикант в рода ни. Първоначално с дядо ми и баща ми, после ходих на уроци в школата на Христо Шопов към читалището. Завърших музикалното училище в Котел при Диньо Маринов и Кольо Софенков. Така започна моят път като професионален музикант.“

Недялко Тонев: Във всяка калоферска къща има по една гайда
Музикалните фамилии в Калофер не са изключение. Следват ли традицията младите? Недялко Тонев свири заедно със синовете си Христо и Антон (11 и 13 г.): „Когато има желание всичко се постига, а те определено имат. Репетират основно в къщи, посещават и школата в читалището. Започнах да свиря още от трети клас. В моя род прадядо ми и дядо ми са били добри песнопойци, знаели са много калоферски песни. Тук във всяка къща има поне един гайдар. В последните години се забелязва голям интерес към гайдите, много от децата в града започнаха да се обучават в читалището. Калофер е уникален по свой начин град и традициите, които са останали от едно време, са характерни само за това селище“.
Въпреки модерните механизми на обучение и способите за усвояване на инструменталния стил и репертоар, гайдарджийството в Калофер остава една от най-старинните жизнени форми на местна изява, а градът – своеобразен център на гайдарската традиция в Подбалкана.

Източник БНР, Автор: Мирослав Василев


BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track
TITLE
ARTIST