Атанасовден е!

Атанасовден е!

Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. Почитаме светеца на 18 януари, заедно с архиепископ Кирил, двамата спасили християнството от арианството и несторианството.

Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, затова на места се нарича и „Среди зима“. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква

“Иди си зимо, идвай лято!”

Празника има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“. Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства „колко скача 3-годишен елен“.

На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала „побратимяване“, които се изпълнява и на Ивановден.

Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.

Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.