2 юни – 149 години от гибелта на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България!

2 юни – 149 години от гибелта на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България!

Хрѝсто Бо̀тьов Петко̀в, известен като Хрѝсто Бо̀тев, е български революционер, поет и публицист. Смятан е за национален герой и един от най-видните българи на Възрожденския период.
Роден е на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911).

Съществуват и други предположения за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите – че той е „из Карлово“, както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както споменава самият Ботев в статията си „Примери от турското правосъдие“.

Като национален революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. Идеите на Ботев са близки до анархизма. Той не признава никакви господари били те чорбаджии, попове, турци или дори представители на руската имперска политика. Според З. Стоянов Ботев не се вписва нито в Одеската гимназия, нито в Букурещкото медицинско училище, защото там имало строги правила и ред. Същевременно той познава лично редица руски, украински и полски революционери (и интелигенти-нихилисти и анархисти) от своето време. Приятел е с известния руски революционер народник Русел Судзиловски, когото Ботев кани като лекар в четата. Също така е близък с Христо Дембецки, Грималди Флореску, Теофан Радионов, Сергей Нечаев, Николай Меделин, Николае Георгеску и пр. Чете Хърбърт Спенсър, Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Михаил Бакунин, Пиер-Жозеф Прудон и др. В писмо до Иван Драсов от 12 април 1875 Ботев пише, че е получил предложение от руските революционери от Цюрих за общите действия и размяна на литература. През 1869 през юли се запознава с руския анархист Сергей Нечаев, чието бягство от руския царизъм е подпомогнато от Ботев. През 1872 г. Нечаев пише „Катезхис на революционера“ и букурещката полиция арестува Ботев, заради това че го разпространява.

Ботев е енергичен защитник на Парижката комуна през пролетта на 1871 година, въпреки че дейци на националното движение като Петко Славейков я осъждат. Според Велико Попов по това време той пише манифеста „Символ-верую на българската комуна“, но този документ е известен само от препис на самия Попов и съвременни изследователи като Илия Тодоров оспорват авторството на Ботев.

В новини, поместени в редактирания от Ботев вестник „Знаме“, са изразени и остри позиции срещу Руската империя в контекста на проблемите на сънародниците ни в руската част на Бесарабия, където те са подложени на етническо прочистване:

„ Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употрѣблява още по-радикални срѣдства, за да истрие отъ лицето на земята бѫлгарските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни съ сичката своя нѣмска строгость и подлость подъ законътъ на „общата повинностъ“ и, когато ние пожелахме да оставимъ пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата бѫлгарска рѫка преобѫрна на рай, и да са върнемъ въ своето старо отечество, испроводи нѣколко черни бѫлгарски души за да ни отвѫрнатъ отъ това намѣрение. Но това, което не можиха да направтъ устата на продадените блюдолизци, направиха казаците съ своите сулици и камшици и съ копитата на своите коне, направи правителството съ своите темници, съ своятъ Сибиръ и съ своите 25 по гѫрбътъ. Вие нѣма да повѣрвате, ако ви кажа, че въ едно село (?) казаците извѫрзаха сичките старци, мѫже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макаръ телятъ не голялъ“, не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дѣте неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покѫщнината на селѣните, испоклаха имъ птиците и добитакътъ и сичкото това премина ненаказанно отъ страната на правителството. На мѣста даже и крѫвь са пролѣя! Кажете ми ми послѣ това не ще ли нашиятъ народъ да заеме мѣстото на евреите въ Европа? “
в. „Знаме“, г. I, бр. 13 от 4 април 1875 г.

Ботев споделя ясно изразени анархистки идеи:

„ Само разумниятъ и братскиятъ сѫюз между народите е въ сѫстояние да унищожи тѣглилата, сиромашията и паразитите на човѣческиятъ родъ и само тоя сѫюзъ е въ сѫстояние да вѫдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. … Чомагите и байонетите показаха, че законътъ е напечатанъ само за робовете и ние имаме пѫлно право да кажемъ заедно съ Прудона, че сѣко едно правителство, е заговоръ, сѫзаклятие противъ свободата на човечеството. “
в. „Знаме“, г. I, бр. 14 от 2 май 1875 г.