02 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

02 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва ежегодно в България на 2 юни по повод смъртта на Христо Ботев. Отбелязва се на тази дата, въпреки че фактическата дата на смъртта на Христо Ботев е 1 юни. На този ден се почитат и всички загинали във въстания и войни за свободата и независимостта на страната.

За първи път денят се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на връх Вола денят е почетен в присъствието на все още живи Ботеви четници.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911).[1] Съществуват и други хипотези за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите – че той е „из Карлово“, както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както споменава самият Ботев в статията си „Примери от турското правосъдие“.

Като национален революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. Идеите на Ботев са близки до анархизма. Той не признава никакви господари били те чорбаджии, попове, турци или дори представители на руската имперска политика. Според З. Стоянов Ботев не се вписва нито в Одеската гимназия, нито в Букурещкото медицинско училище, защото там имало строги правила и ред. Същевременно той познава лично редица руски, украински и полски революционери (и интелигенти-нихилисти и анархисти) от своето време. Приятел е с известния руски революционер народник Русел Судзиловски, когото Ботев кани като лекар в четата. Също така е близък с Христо Дембецки, Грималди Флореску, Теофан Радионов, Сергей Нечаев, Николай Меделин, Николае Георгеску и пр. Чете Хърбърт Спенсър, Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Михаил Бакунин, Пиер-Жозеф Прудон и др. В писмо до Иван Драсов от 12 април 1875 Ботев пише, че е получил предложение от руските революционери от Цюрих за общите действия и размяна на литература. През 1869 през юли се запознава с руския анархист Сергей Нечаев, чието бягство от руския царизъм е подпомогнато от Ботев. През 1872 г. Нечаев пише „Катехизис на революционера“ и букурещката полиция арестува Ботев, заради това че го разпространява.

Ботев е енергичен защитник на Парижката комуна през пролетта на 1871 година, въпреки че дейци на националното движение като Петко Славейков я осъждат. Според Велико Попов по това време той пише манифеста „Символ-верую на българската комуна“, но този документ е известен само от препис на самия Попов и съвременни изследователи като Илия Тодоров оспорват авторството на Ботев.

В новини, поместени в редактирания от Ботев вестник „Знаме“, са изразени и остри позиции срещу Руската империя в контекста на проблемите на сънародниците ни в руската част на Бесарабия, където те са подложени на етническо прочистване:

От 1948 г., когато се навършват 100 години от рождението на Ботев, за отбелязването на празника се използват сирените за гражданска защита, които вият в продължение на 1 минута точно в 12:00 на обяд и са сигнал за спазване на едноминутно мълчание в цялата страна. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за използването на сирените по този повод – на правителството или на парламента. Дотогава сирените са използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война. Сирената на 2 юни е с непрекъснат звук, различен от утвърдените сигнали за ранно предупреждение на населението.