ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос. В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Иисус Христос. То е на втория ден след когато Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите. Католическата и Протестантската църква също отбелязват Възкресение Христово. В православното християнство е един от Дванадесетте велики празника и основният подвижен празник в Новоюлианския календар.

Денят, в който според Библията Иисус Христос възкръсва е последният от седмица, известна като Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията – на старобългарски думата „страст“ означава и „страдание“ и в случая обозначава преживяванията на Бога Син в течение на нея). Тя съвпада със седмицата, в която евреите честват празника Пасха/Песах (в памет на началото на т.нар. Изход – пътуването на предците им към и около страната Ханаан, след период на многовековна египетска власт над тях), откъдето идва и влиянието му върху хронологията и обредността на Великденските празници. Също традиция, заимствана от еврейската, е за начало на деня в хода на тези празници се приема вечерта на предишния, според светския календар.

Страстната седмица е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Предхожда се от Цветница (когато Исус Христос тържествено влиза в Йерусалим). Всеки ден от Страстната седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък, с изключение на Разпети петък – денят на смъртта на Месията. Завършва с Великден. У православните християни, денят след нея е обединен с неделята ѝ в продължаващо честване на Великден и е известен, като Светъл понеделник, както и изобщо цялата седмица, започваща с него е наричана Светла седмица. С нея започва период от 40-50 дни, известен като Великденски период.

В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос. То е на втория ден след когато Христос е разпънат на кръст и погребан (в една скална ниша). Празната гробница е видяна от жените-мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на своята сподвижница Мария Магдалена, която отначало решава, че някой е преместил трупа му и дори го взема за човека, който го е направил, а после – и на апостолите, т.е. на най-близките си ученици. Скоро се изяснява, че Исус не е умрял завинаги, а е претърпял адски мъки в полза на човечеството и след явяването си на тези хора ще се издигне жив до Отца. Именно с тази цел, както и за да установи Нов завет, са се е случили, според Библията, неговите живот, смърт и възкресение.
Подготовката за честването на Великден започва през Страстна седмица. Празнува се 6 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник, пеейки:

Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.
В православните храмове последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Възкресение Христово“, при слизането на Благодатния огън и се възприема като приемане на Благодатния огън от свещеника. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос воскресе“, на което получава отговор: „Воистину воскресе“ (тази двойка реплики е известна, като Великденски поздрав). При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой (масичка), след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:

Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!,
на което подучено лице (човек, който играе някаква ритуална диалогична роля) отвръща:

Кой є този Цар на славата?.
Свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, отварящ райските двери и с пеене на Канона на празника – „Воскресенния ден“ – хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

Днес казваме честит имен ден на Велислава Костадинова! С пожелание за здраве, щастие, любов и творчески успехи!