Гергьовден е!

Гергьовден е!

Гергьовден (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън) в България е комплекс от празници, чествани на 6 май. Празнува се църковният празник на Свети Георги Победоносец (затова е и имен ден) и се провеждат свързани с култа към светеца фолклорни тържества и ритуали, обединявани под името Ден на овчаря. Едновременно (в различни времена и понастоящем – 2025 г.) и отчасти във връзка с другите – Денят на храбростта и празник на Българската армия – официален празник в Република България.

В българския народен календар Гергьовден е сред основните празници през годината и често възприеман, като най-големият пролетен празник, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден – Великден,

още по-хубав – Гергьовден.

Познат е и с местните названия Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан (в традиционно християнските селища), както и Хъдърлез и Адрелѐс (сред предимно мюсюлманските общности). Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, целяща осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните и обхващаща всички области от стопанския и социален живот.

Изказвани са много хипотези за произхода на празника, с ред които, че е наследен от древните траки, че е старинен славянски празник, както и че произхожда от Азия и е свързан с обичаите на прабългарите.

Правени са много паралели между Гергьовден и неговите герои и символи и различни древни и по-късни вярвания и артефакти – например Свети Георги е оприличаван на Тракийския херос, а Рицарите на Кръглата маса – на него. По подобен начин празникът е изпитал различни културни влияния, в хода на многовековното си съществуване.

Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (за него се казва, че отключва изворите и влагата, – свързано с мита за победата му над ламята (или над змея), както и че обхожда и наглежда полята и посевите – изобщо се предполага, че той странства посмъртно и при случай се притичва на помощ), покровител на земеделците и най-вече – на овчарите и стадата им, поради което Гергьовден е определян и като Ден на пастира и е за него са особено характерни принасянията на курбан.

Трапезата обикновено е общоселска или въобще – групова. Прави се извън селището или на открито място, някъде на зеленина, за предпочитане край някое култово място – оброчище, параклис или манастир. Трапезата също се подлага по традиция, на ритуално освещаване, след което там се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и подобни храни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост (което също се предполага, че ще доведе до по-голяма раждаемост). В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи копите“ (за да има повече жито и съответно – повече слама), а после хукват да бягат, замеряни, за плодородие, от децата с трохи хляб. С подобни мотиви, на места с бучки сирене са замеряни и младоженците. На Гергьовден, когато това е част от премяната ѝ, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената дотогава булчинска.

Характерни за тази част от празника са така наречените гергьовденски хора̀. Тези танци се играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за Свети Георги Победоносец – обикалящ полето, побеждаващ чудовището и даващ достъп до изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Днес казваме честит имен ден на редица обичани фолклорни изпълнители от ефира на Фен Фолк ТВ!

Честит имен ден, Гуна Иванова! С пожелание за здраве, щастие, любов и творчески успехи!

Честит имен ден, Галина Димитрова! С пожелание за здраве, щастие, любов и творчески успехи!

Честит имен ден, Галя Асенова! С пожелание за здраве, щастие, любов и творчески успехи!

Честит имен ден, Георги Гоцев! С пожелание за здраве, щастие, любов и творчески успехи!

Честит имен ден, Георги Гьолски! С пожелание за здраве, щастие, любов и творчески успехи!

Честит имен ден, маестро Георги Андреев! С пожелание за здраве, щастие, любов и творчески успехи!

Честит имен ден, Георги Германов! С пожелание за здраве, щастие, любов и творчески успехи!