RT Fresco - шаблон joomla Книги
Петък, 05 Януари 2018 12:59

Недялка Керанова – глас, пред който българите онемяваха

Оценете
(0 гласа)

Автор: Николай ЧАПАНСКИ, автор и водещ фолклорни предавания по Радио Пловдив

Материал за в-к „Марица“, 05.11.2017 г.

Недялка Керанова е явление в нашата народна музика. За нея е говорено и писано много, но все си мисля, че тепърва предстои да се говори и пише за този феномен, докато има България и българи. Навършиха се 20 години от раздялата ни с нея и 70 години от рождението , а пред очите ми се появява все онази гледка, която заварих в апартамента в блок 27 в ЖР Тракия през лятото на 1995-а, почти година преди да се спомине. В една от стаите имаше струпани планини от грамофонни плочи, хилядни тиражи, издадени от „Балкантон“ с неповторимите песни.

Някои от плочите са гонели рекордни тиражи от близо милион, дори повече от тези на Лили Иванова, казва фолклористът Тодор Тодоров. Той е технически директор на ансамбъл „Филип Кутев“ и е присъствал на много от нейните записи. Бил и свидетел на сключването на договорите с някогашната музикална компания „Балкантон“. Една малка част от творчеството на Недялка е събрано в три официално издадени дългосвирещи грамофонни плочи, две малки и десетки касети на черния пазар. Има и стотици записи за фонда на радиото.

Недялка е родена в хасковското село Татарево в семейството на големия цигулар Тодор Керанов, който дълги години е свирил с известния кларнетист Рамадан Лолов на сватби, панаири и народни тържества.

Много пъти съм чувал да казват, че нейното пеене е мъжко. Почти всички песни от богатия репертоар е научила от баща си. Ала не забравяше да каже, че голяма заслуга за нейната любов към народната песен има и баба Ивана. Гордееше се, че от нея научила песента „Знаеш ли, Яне, помниш ли?”, с която, едва 10-годишна, печели голямата награда на фестивала „Китна Тракия пее и танцува” в Хасково.

На 14 години прави първите си записи с песните „Мама е Радка годила”, „Драго ми беше, мале ле”, „Свърнах стадо, любе Радо” и „Хранила мама, гледала”.

Разказвала ми е, че когато се чула за пръв път по радиото, се разплакала, не могла да си познае гласа и помислила, че са откраднали песните. Било на 1 май през 1960 г., когато Радио София излъчило цял празничен концерт с нейните песни. Оттогава започват участията по тържества и концерти в цялата страна.

Била е солистка в ансамбъла на проф. Асен Диамандиев в Пловдив и близо десет години в Ансамбъла за народни песни и танци - София, който сега е ансамбъл „Филип Кутев”. За около 40 години концертна дейност бе сметнала, че не по-малко от 10 000 пъти е пяла на концерти, сватби, панаири и други тържества. Факт, с който днешните народни изпълнители не могат да се похвалят.

Тя беше певица, която можеше да изкара една цяла сватба с песни само от нейния репертоар.

Наричаха я българската Ела Фицджералд, Черната перла на Тракия, Царицата на сватбарската песен.

Нейното майсторско изпълнение на народните песни караше слушателя да притаи дъх и внимателно да слуша както мелодията, така и текста. Преди да се появят озвучителните уредби, тя пееше редом до музикантите на мегдана, а с нейните хороводни песни се играеха няколко ката хора с часове. А когато чуеш как пее бавна песен, имаш чувството, че народният гений я създал точно за нея. За нея сто процента важи народната мъдрост: „От едно гърло - два гласа”. Гласът наподобяваше кларнет, кавал, гъдулка, а може би и цял оркестър. Недялка Керанова имаше тежък житейски път, ала се справяше с всички несгоди достойно.