RT Fresco - шаблон joomla Книги
Сряда, 14 Юни 2017 12:08

Валери Димчев: Да свиря на тамбура е вид медитация за мен

Оценете
(1 глас)

Господин Димчев, кога започнахте да композирате?

Аз имах като че ли една неувереност, че мога да бъда композитор, тъй като за мен композитор звучеше много голямо нещо, недостижимо може би. И полека, полека още в музикалното училище в Широка Лъка се усетих, че мога да си измислям разни неща, мелодии и хармонии, по различен начин да аранжирам, както народни песни, така и музика, която изобщо не е фолклорна. И с времето когато вече станах професионалист, започнаха да идват при мен поръчки за аранжименти, за записи и така всъщност колегите, с които съм работил, ми дадоха увереност.

Как се създава мелодията, как идва при вас вдъхновението?

Когато човек е занаятчия, каквито често сме всички, често се налага да го извикашвдъхновението тогава, когато ти е нужно. Но понякога, докато правиш нещо съвсем различно, например спиш и сънуваш, и това ми се е случвало, изобщо целият ден и цялата нощ ти е неразривно свързана с музиката. Мозъкът ти някакси е свързан с това и ти не можеш да се отделиш от това си състояние. И в известен смисъл това е обременяващо, но се свиква.

Вие кога хванахте тамбурата?

Относително късно според днешните стандарти. Около десетгодишен бях, когато за първи път започнах да свиря на тамбура.

Как се ориентирахте към този инструмент?

Случайно стана. Един мой братовчед свиреше на тамбура, аз от него видях. Отидох на първия урок, хареса ми и така се запалих още от първия досег с този инструмент, и така до днес.

Може би е един от най-трудните инструменти, и може би не чак толкова популярен в България. Защо е така?

Така е, навлязоха много - кларинет, акордеон, тромпет, саксофон, електронни инструменти в народната музика, но тамбурата е може би най-характерният инструмент за Пирин, и мисля че рано или късно нещата ще си дойдат на своето място. Това е знаков инструмент и определя стила до голяма степен на тази фолклорна област. Така че аз съм спокоен за бъдещето.

Какво ви носи работата с тамбурата?

За мен е необходимост. И вече съм на такава възраст, на която човек трудно може да ме накара да направя нещо, което не ми се прави. Дори когато нямам нещо да работя, взимам си тамбурата и си свиря. Може би е вид медитация. Вероятно е така. Напоследък все повече чета за проучвания, които сочат, че музиката развива мозъка, не по-малко от математиката например, и действа здравословно. Лично за мен е така. Това ми действа много положително. Когато имам свободно време, свиренето е време, което е полезно така употребено.

Ако не бяхте избрали тамбура, кой друг инструмент бихте си избрали?

Като малък харесвах цигулка и акордеон, но така или иначе тамбурата ми беше приоритет.

Не бихте я заменили за нищо, така ли ?

Не, вече е прекалено късно да се замислям по този въпрос.Толкова вече съм отишъл напред, че по-лесно е да продължа, отколкото да се върна назад и да направя нещо друго.

Трудно ли е да си музикант и композитор в България?

Не е лесно. Мисля, че навсякъде не е лесно. Това е професия, която не е комерсиална, не ти носи веднага вложения труд, умения и старания, но аз съм много убеден в това, което правя. Може би това ме кара да следвам упорито тази идея и няма значение дали е лесно или трудно, дали получавам много пари или малко. Това ми е призванието и ще го правя докато усещам, че има смисъл и ми харесва.

Изнасяли сте и много концерти в чужбина, имало ли е момент в който сте си казвали, искам да остана тук?

Малко странно се стичаха нещата. Явно ми е писано да живея в България, защото когато имах възможност да остана някъде, на мен не ми се искаше. А пък когато на мен ми се искаше, защото имаше такива периоди, тогава пък не ми се отдаваше възможност. И стигнах до извода, че трябва да живея тук.

По какво работите в момента?

Имам седем, осем песни, които са ми поръчани и са недовършени. Има няколко документални филма, към които правя музика. Не ми стигат 24 часа, имам толкова много неща да свърша, че като свърши денят изведнъж, искам да има още часове. Освен това преподавам в Югозападен университет „Неофит Рилски“ и съм към края на своята докторантура.

Не се ли уморявате от толкова много неща, с които се занимавате?

Така ми се иска да имам два, три свободни дни, в които никой да не ме търси за нищо.Уморявам се на това, дано да издържа.

През годините сте вземал много награди, коя е най-голямата и ценна за вас?

Най-неочакваната ми награда, която ми даде увереност е, с колеги и приятели от академията в Пловдив отидохме на конкурс за инструменталисти в Плевен, и аз нещо импровизирах с тамбурата, и там получих голяма награда от журито.

Така ли се случват хубавите неща, случайно?

Не знам, при мен беше така. Аз се оставям живота да ме насочи.

Интервюто може да видите  тук